7 Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.

² Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;

³ също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.

⁴ Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.

⁵ И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.

⁶ А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.

⁷ И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.

⁸ От чистите животни и от нечистите животни, от птиците, и от всичко, което пълзи по земята,

⁹ влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.

¹⁰ И след седмия ден водите на потопа заляха земята.

¹¹ В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.

¹² И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

¹³ В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -

¹⁴ те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.

¹⁵ Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.

¹⁶ И като влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог бе заповядал; и Господ го затвори вътре.

¹⁷ Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите дойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.

¹⁸ Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.

¹⁹ Водите се усилваха и твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.

²⁰ Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.

²¹ И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.

²² От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.

²³ Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.

²⁴ А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

8 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

² Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

³ Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

⁴ А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

⁵ Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

⁶ После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

⁷ и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

⁸ Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

⁹ Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

¹⁰ А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

¹¹ И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

¹² След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

¹³ В шестстотин и първата година на Ноевия живот , на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹⁴ А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

¹⁵ Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

¹⁶ Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

¹⁷ Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе,- птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁸ Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁹ излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

²⁰ И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

²¹ и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

²² Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

9 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.

² Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички земни риби са предадени в ръцете ви.

³ Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.

⁴ Месо обаче с живота му, тоест , с кръвта му, да не ядете.

⁵ А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

⁶ Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

⁷ А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.

⁸ После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:

⁹ Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;

¹⁰ и всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.

¹¹ Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

¹² Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

¹³ поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

¹⁴ Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака:

¹⁵ и ще спомня завета Си, който е между мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

¹⁶ Дъгата ще бъде в облака: и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

¹⁷ Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между мене и всяка твар, която е на земята.

¹⁸ А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.

¹⁹ Тия трима бяха Ноевите синове; и от тях се насели цялата земя.

²⁰ В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.

²¹ като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.

²² И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.

²³ А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.

²⁴ Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият ме син, рече: -

²⁵ Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.

²⁶ Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.

²⁷ Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.

²⁸ И след потопа Ной живя триста и петдесет години.

²⁹ И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

3 В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:

² Покайте се понеже наближи небесното царство.

³ Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исаия, който казва: “Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него”.

⁴ А тоя Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

⁵ Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност,

⁶ и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.

⁷ А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

⁸ Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;

⁹ и не мислете да думате в себе си: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

¹⁰ А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

¹¹ Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.

¹² Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

¹³ Тогава идва Исус от Галилея на Йордан при Йоана за да се кръсти от него.

¹⁴ А Йоан го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?

¹⁵ А Исус в отговор му рече: Остави сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Йоан Го остави.

¹⁶ И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;

¹⁷ и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.