Add parallel Print Page Options

36 Ето потомството на Исава, който е Едом.

Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон;

и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота.

Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила.

А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.

А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова.

Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им.

И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.

Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна;

10 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада; Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.

11 А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.

12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада.

13 И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея.

15 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез,

16 главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада.

17 И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

18 И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.

19 Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им.

20 Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

21 Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя.

22 А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.

23 А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

24 И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона.

25 И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.

26 И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан.

27 Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан.

28 Ето синовете на Дисана: Уз и Аран.

29 Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана.

30 Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.

31 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.

32 Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава.

33 Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора.

34 Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.

35 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.

36 Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.

37 Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат*.

38 Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора.

39 Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.

40 Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,

41 главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,

42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,

43 главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според седалищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

37 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото .

17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така , за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

38 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена.

15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; ( защото не позна, че беше снаха му ). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея, и тя зачна от него.

19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

21 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха:Тука не е имало блудница.

22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес*.

30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят.

22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

23 А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.

24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.

25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веезевул, то колко повече домашните Му!

26 И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви.

30 А вам и космите на главата са всички преброени.

31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.

34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.

35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.

37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.

38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

40 Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

41 Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.

42 И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

Read full chapter