Add parallel Print Page Options

Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:

Рувим, Симеон, Левий и Юда,

Исахар, Завулон, и Вениамин,

Дан и Нефталим, Гад и Асир.

Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.

И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.

А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.

Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.

И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;

10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.

11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.

12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.

13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

14 огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.

15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:

16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат* , ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетския цар, а оставяха живи мъжките деца.

18 Тогава египетския цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?

19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.

20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.

21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.

22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил**, а всяка дъщеря оставяйте жива.

В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.

И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.

Но понеже не можеше вече да се крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката край брега на реката.

А сестра му стоеше от далеч, за да види какво ще му се случи.

И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си за го донесе.

Като го отвори, видя детето, и, ето малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.

Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?

И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.

И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете и ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.

10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей+: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.

11 А във времето, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;

12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.

13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се препираха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?

14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над на? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.

15 А като чу това Фараон, търсеше случай да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.

16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.

17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.

18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро.

19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.

20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.

21 И Моисей склони да живее при човека, който е даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.

22 И тя роди син; и той го наименува Герсам*, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.

23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викат им от робството стигна до Бога.

24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.

25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра положението им.

А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.

И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.

И Моисей си рече: Да свърна и да погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.

А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече:Моисее, Моисее! И Той каза: Ето ме.

И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.

И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.

И слязох за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.

И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.

10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.

11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?

12 И рече му Бог: Аз непременно ще бъда с теб, и ето ти знака, че аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.

13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?

14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.

15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на Израилтяните: Господ Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.

16 Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ Бог на бащите ви Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;

17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земята гдето текат мляко и мед.

18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.

19 Но зная аз че, египетският цар не ще ви остави да отидете, нито даже под силна ръка.

20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне.

21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни;

22 но всяка жена ще поиска от съседката си от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

14 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;

и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.

Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.

Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

10 И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.

11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.

16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

Read full chapter