Add parallel Print Page Options

13 Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо,

и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, -

да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.

Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани.

А оня пророк или оня съновидец да се умъртви; защото е проповядвал, отстъпление от Господа вашия Бог, Който ви е извел из Египетската земя и ви е изкупил от дома на робството, за да те отклони от пътя в който Господ твоят Бог ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, която почива на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуси тайно, като рече: Да идем да служим на други богове, - които нито ти си знаел, нито бащите ти,

измежду боговете на племената, които са около вас, близо пре тебе, или далеч от тебе, от единия край на света до другия,

да не се съгласиш с него нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, нито да го пожалиш нито да го укриеш;

но непременно да го умъртвиш; твоята ръка да бъде първа на него, за да го убиеш, и после ръката на всичките люде.

10 Да го убиеш с камъни, за да умре, защото поиска да те отклони от Господа твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

11 И целият Израил като чуе ще се убои и няма да върши вече зло всред тебе.

12 Ако, между градовете, които Господ твоят Бог ти дава, за да се заселиш в тях, чуеш да се казва за един от тях :

13 Някои подлеци, излезли изсред тебе, са отклонили жителите на града си, като са казали: Да идем да служим на други богове, които вие не сте знаели,

14 тогава да изследваш, да изпиташ и добре да издириш; и, ето, ако това неща е истинно и е вярно, че такава мерзост е сторена всред тебе,

15 то непременно да поразиш жителите на оня град с острото на ножа, и с острото на ножа да обречеш на изтребление него и всички, които са в него, и добитъка му.

16 Тогава, като събереш всичките користи от него всред площада му, съвсем да изгориш с огън града и всичките користи от него за Господа твоя Бог; и той ще бъде могила до века, да се не съгради вече.

17 Нищо от обреченото на изтребление да се не залепи за ръката ти; за да се върне Господ от яростния Си гняв и да ти покаже милост, да те пожали, и да те умножи, както се е клел на бащите ти,

18 ако послушаш гласа на Иеова твоя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, да вършиш това, което е право пред Господа твоя Бог.

14 Вие сте чада на Господа вашия Бог; да не правите по тялото си нарязвания, нито да се бръснете между очите си поради мъртвец.

Защото сте люде свети на Господа вашия Бог, и вас избра Господ измежду всичките племена, които са по лицето на земята, за да Му бъдете собствени люде.

Да не ядеш нищо мръсно.

Ето животните, които бива да ядете: говедото, овцата и козата,

елена, сърната, бивола, дивата коза, кошутата, дивия вол и камилопарда.

Всяко животно между четвероногите, което има раздвоена нога и разцепено на два нокътя копито и което преживя, тях да ядете.

Но да не ядете от ония, които само преживят, или които само имат раздвоено и разцепено копито, като камилата, заекът и питомният заек; понеже те преживят, но нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас;

и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя, е нечиста за вас; от месото на тия да не ядете, и до мършата им да се не допирате.

От всички що са във водите, ето кои да ядете: всички, които имат перки и люспи да ядете;

10 но да не ядете никои, които нямат перки и люспи; те са нечисти за вас.

11 От всичките чисти птици можете да ядете.

12 А ето тия, които не бива да ядете: орела, грифа, морския орел,

13 пиляка, сокола, съпа по ведовете му;

14 всяка врана по видовете й;

15 камилоптицата, бухала, кукувицата, ястреба по видовете му,

16 малкия бухал, ибиса, лебеда,

17 пеликана, лешояда, рибаря,

18 щърка, цаплята по видовете й, папуняка, и прилепа.

19 Всичките крилати пълзящи са нечисти за вас: не бива да се ядат.

20 От всички чисти птици можете да ядете.

21 Никаква мърша да не ядете; (на чужденеца, който е отвътре портите ти, можеш да я даваш да я яде, или да я продаваш на чужденец); защото вие сте люде свети на Господа вашия Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.

22 Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посял, които нивата ти произвежда всяка година.

23 И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името, Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог.

24 Но ако, когато те благослови Господ твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, щото да не можеш да ги занесеш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там,

25 тогава да разменяш десетъка си с пари и да вържеш парите в ръката си, па да идеш на мястото, което избере Господ твоят Бог;

26 и да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти

27 и левитинът, който е отвътре портите ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял нито наследство с тебе.

28 В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година и да го складираш отвътре градските си порти,

29 тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.

15 В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си: да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има е брата ти, ръката ти да го оставя.

Обаче няма да се намери клетник между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, който Господ твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш);

ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам.

Защото Господ твоят Бог ще те благославя според както ти се обеща; и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете* ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат;

но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба.

Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях.

10 Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.

11 Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат от земята си.

12 Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нака ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си.

13 И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен;

14 непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, така да му дадеш.

15 Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо.

16 Но ако той ти рече: Не излизам от тебе, - понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе,

17 тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си.

18 Да ти се не види тежко, когато го изпращаш свободен от при себе си: защото за шест години той ти е изработил двойно повече от един наемник; а Господ твоят Бог ще те благославя във всичко що вършиш.

19 Всичките мъжки първородни, които се раждат от говедата ти и овците ти, да посвещаваш на Господа твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овците си.

20 Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ.

21 Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог.

22 Да го ядеш отвътре вратите си; нечистият и чистият еднакво да го ядат , както ядат сърна и елен.

23 Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?

36 Сам Давид каза чрез Святия Дух:_ 37 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

Read full chapter