Add parallel Print Page Options

24 В неговите дни възлезе въвилонският цар Навуходоносор; и Иоаким му стана подчинен за три години; сетне се отметна и въстана против него.

Но Господ прати против него халдейските чети, сирийските чети, моавските чети и четите на амонците, и прати ги против Юда за да го съкрушат, според словото, което Господ говори чрез слугите Си пророците.

Наистина по заповед от Господа стана това на Юда, за да го отхвърли от лицето Си поради греховете на Манасия, според всичко що бе извършил,

а още пореди невинната кръв, която бе пролял, като напълни Ерусалим с невинна кръв, така че Господ отказа да му прости.

А останалите дела на Иоакима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

И Иоаким заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Иоахин.

И египетският цар не излезе вече от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което принадлежеше на египетския цар, от египетската река до реката Евфрат.

Иоахин* бе осемнадест години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му бе Науста, дъщеря на Елнатана от Ерусалим.

Той върши зло пред Господа, съвсем както бе направил баща му.

10 В онова време слегите на вавилонския цар Навуходоносора възлязоха против Ерусалим та обсадиха града.

11 И докато слугите му го обсаждаха, вавилонският цар Навуходоносор дойде до града;

12 и Юдовият цар Иоахин излезе към вавилонския цар, той, майка му, слугите му, началниците му и скопците му; и вавилонският цар го хвана в осмата година на царуването си.

13 И той отнесе от там всичките съкровища на Господния дом и съкровищата на царската къща, и съсече всичките златни вещи в Господния храм, които Израилевия цар Соломон беше направил, според както Господ беше казал.

14 И пресели целия Ерусалим, всичките първенци и всичките юначни мъже, десет хиляди пленници, и всичките дърводелци и ковачи; останаха само по-соромашката част от людете на земята.

15 Пресели Иохима във Вавилон; и заведе пленници от Ерусалим във Вавилон майката на царя, жените на царя, скопците на царя и първенците от земята.

16 Всичките юначни мъже - седем хиляди души, и дърводелците и ковачите - хиляда души, всичките храбри войници, - тях вавилонският цар заведе пленници във Вавилон.

17 И вавилонският цар постави чича си Матания цар вместо него, като промени името му на Седекия.

18 Седекия бе двадесет и една гидина на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

19 Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иаким.

20 Защото от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана, че Седекия въстана против вавилонския цар.

25 И тъй, в деветата, година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

и градът бе обсаден до единадесетата гидина на цар Седекия.

А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

отвори се пролов в градската стена , поради което всичките военни мъже побягнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.

А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно ,

заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.

А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч , всяка голяма къща, изгори с огън.

10 И цялата халдейска войска, който бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

11 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

12 Обаче, началникът на телохранителите остави някои от победените в земята за лозари и замаделци.

13 А медните съдове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;

14 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

15 Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

16 Колкото за двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло*;

17 височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха размерите и на втория стълб с мрежата.

18 Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

19 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп+ при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се немериха в града;

20 и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

21 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

22 А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше остави, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син.

23 А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил зе управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им.

24 И Годолия се закле на пях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

25 Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.

26 Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

27 А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин;

28 и говори бу любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

29 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си.

30 А колкото за храната му, даваше му се от церя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.

Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет предверия.

В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен].

И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

Исус му казва: Стани, дигни постелката и си ходи.

И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

18 Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.

19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

21 Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички.

23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

Read full chapter