A A A A A
Bible Book List

Трето Царе 3-5 Bulgarian Bible (BULG)

А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и не стената около Ерусалим.

Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; на зная как да се обхождам*.

И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

13 А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15 И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

16 Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

17 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.

18 И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

19 И през нощта умря синът на тая жена, понеже го налегнала.

20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

21 И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

22 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

23 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24 И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

25 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

26 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тая е майка му.

28 И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

Цар Соломон, прочее, царуваше над целия Израил;

и ето началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник;

Елиореф и Ахия, синовете на Сиса, секретари; Иосафат, Ахилудовия син, летописец;

Ванаия, Иодаевия син, над войската; Садок и Авиатар, свещеници;

Азария, Натановия син, над надзирателите на храната ; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя.

Ахисар, домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над набора.

А Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели; които доставяха храните на царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината.

И ето имената им: Оровия син, надзирател в Ефремовата гора;

Декеровият син, в Макас-Саавим, Ветсемес и Елон-Ветанан.

10 Еседовият син, в Арувот; под него бе Сохо и цялата страна Ефер;

11 Авинадавовият син, в целия Нафат-дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафата;

12 Ваана Ахилудовият син, в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е при Церетан под Езраил, от Ветсан до Авел-меола до отвъд Иокмеам;

13 Геверовият син, в Рамот-галаад; той имаше градовете на Яира Манасиевият син, които са в Галаад; той имаше и областта Аргов, която е във Васан, - шестдесет големи градове със стени и медни лостове;

14 Ахинадав Иодовият син, в Маханаим;

15 Ахимаас, в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата;

16 Ваана, Хусевият син, в Асир и в Алот;

17 Иосафат, Фаруевият син, в Исахар;

18 Семей, Илаевият син, във Вениамин;

19 и Гевер, Уриевият син, в галаадската земя, в земята на аморейския цар Сион и на васанския цар Ог; и в тая земя той бе единственият надзирател.

20 Юда и Израил бяха многобройни, по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се.

21 И Соломон владееше над всичките царства от реката Евфрат до филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломона през всичките дни на неговия живот.

22 А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно,

23 десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици.

24 Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса дори до Газа, - над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си.

25 Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозята си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.

26 И Соломон имаше обори за четиридесет хиляди коне за колесници.

27 И ония надзиратели продоволствуваха, всеки в месеца си, за цар Соломона и за всички, които дохождаха на Соломоновата трапеза; те не допускаха никаква оскъдност.

28 Още ечемик и слама за конете и бързоногите коне донасяха на мястото, гдето бяха, всеки според както му беше определено.

29 И Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък.

30 Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост;

31 защото беше по-мъдър от всичките човеци, - от езраеца Етан, и от Емана, Халкола и Дарда, синовете на Маола; и името му се прочу между всичките околни народи.

32 Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет на брой .

33 Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите.

34 И от всичките народи, и от всичките царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломона, дохождаха да слушат неговата мъдрост.

А Тирският цар Хирам, като чу, че помазали Соломона за цар вместо баща му, прати слугите си до него; защото Хирам бе всякога приятел на Давида.

И Соломон прати на Хирама да кажат:

Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа своя Бог по причина на боевете, които го обикаляха от всякъде, докато Господ не положи неприятелите му под стъпалата на нозете му.

Но сега, Господ моят Бог, ми даде спокойствие навред; нямам противник нито злополука.

И, ето, аз възнамерявам да построя дом за името на Господа моя Бог според както Господ говори на баща ми Давида, като рече: Стани ти, когото ще поставя вместо тебе на престола ти, той ще построи дом за името Ми.

Сега, прочее, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти напълно според както ще речеш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета, толкова изкусно, колкото сидонците.

Тогава Хирам, като чу Соломоновите думи, много се зарадва и рече: Благословен да бъда днес Господ, Който даде на Давида мъдър син да царува над тоя велик народ.

И Хирам прати до Соломона да кажат: Чух известието , което ти ми прати; аз ще сторя все що искаш за кедровите дървета и за елховите дървета.

Моите слуги ще ги снемат от Ливан до морето; и аз ще ги свържа на салове, за да се превозват по море до мястото, което би ми посочил, и там да се развържат и ти да ги прибереш. Също и ти ще сториш каквото искам, да продоволствуваш моя дом.

10 И тъй, Хирам даваше на Соломона кедрови дървета и елхови дървета, колкото той искаше.

11 А Соломон даде на Хирама двадесет хиляди кора пшеница за храна на дома му, и двадесет кора първоток дървено масло; така даваше Соломон на Хирама всяка година.

12 И Господ даде на Соломона мъдрост, според както му беше обещал; и имаше мир между Хирама и Соломона, и те двамата направиха договор помежду си.

13 И цар Соломон събра набор от целия Израил, и събраните мъже бяха тридесет хиляди души.

14 И изпращаше ги в Ливан на смени, по десет хиляди души на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца у домовете си; а над набора беше Адонирам.

15 Соломон имаше и седемдесет хиляди бременосци и осемдесет хиляди каменоделци в планините,

16 освен три хиляди и триста Соломонови настойници, които бяха над работите, надзираващи людете, които работеха тая работа.

17 И по царската заповед изкараха големи камъни, камъни с голяма стойност, за да положат основите на дома с дялани камъни.

18 И Соломоновите зидари, и Хирамовите зидари, и гевалците ги издялаха, и приготвиха дърветата и камъните, за да построят дома.

Лука 20:1-26 Bulgarian Bible (BULG)

20 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.

И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

И отговориха, че не знаят от къде беше.

Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

23 А Той разбра лукавството им, и рече им:

24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes