10 И Савската* царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси .

² Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

³ И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.

⁴ А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,

⁵ ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

⁶ И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

⁷ Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

⁸ Честити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

⁹ Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

¹⁰ И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

¹¹ Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

¹² А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.

¹³ И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

¹⁴ А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

¹⁵ освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

¹⁶ И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:

¹⁷ и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

¹⁸ Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

¹⁹ Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

²⁰ А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

²¹ И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.

²² Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

²³ Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

²⁴ И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

²⁵ И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

²⁶ Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

²⁷ И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

²⁸ И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

²⁹ А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци .

11 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

² от народите за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

³ Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

⁴ Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

⁵ Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома*, мерзостта на амонците.

⁶ Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

⁷ В това време Соломон издигна високо място на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

⁸ Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

⁹ Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

¹⁰ А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти.

¹¹ Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми о повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

¹² Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти що го откъсна.

¹³ Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

¹⁴ След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

¹⁵ Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

¹⁶ (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),

¹⁷ Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.

¹⁸ Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

¹⁹ И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

²⁰ И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

²¹ И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

²² А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

²³ Бог му подигна и друг противник, Резона Елиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададзера, софския цар.

²⁴ И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците ; и те отидоха в Дамаск та се зеселиха там, и царуваха в Дамаск.

²⁵ Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които направи Адад, Резон досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

²⁶ Също и Еревоам Наватовия син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

²⁷ А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

²⁸ тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе там ; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа наложена върху Иосифовия дом.

²⁹ А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

³⁰ И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

³¹ И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

³² (ще остане, обаче, нему едни племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);

³³ защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.

³⁴ Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел* през всичките дни на живота ме, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

³⁵ Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, сиреч , десет племена;

³⁶ А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

³⁷ А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

³⁸ И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко , което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.

³⁹ И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.

⁴⁰ Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

⁴¹ А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

⁴² А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

⁴³ Така Соломон заспа с бащите си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

²⁰ А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.

²¹ Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са всред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.

²² Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.

²³ Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото, ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.

²⁴ Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.

²⁵ И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните.

²⁶ Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще са разклатят.

²⁷ И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.

²⁸ А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

²⁹ И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.

³⁰ Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.

³¹ Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.

³² Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.

³³ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³⁴ Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

³⁵ защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

³⁶ Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

³⁷ И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.

³⁸ И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.

Read full chapter