89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

² Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

³ <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:

⁴ Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

⁵ И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

⁶ Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?

⁷ Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

⁸ Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

⁹ Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

¹⁰ Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

¹¹ Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

¹² Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

¹³ Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

¹⁴ Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

¹⁵ Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

¹⁶ В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

¹⁷ Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

¹⁸ Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.

¹⁹ Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.

²⁰ Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

²¹ Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

²² Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.

²³ Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

²⁴ А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

²⁵ Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

²⁶ Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

²⁷ При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.

²⁸ Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

²⁹ Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

³⁰ Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

³¹ Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -

³² Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;

³³ Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

³⁴ Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

³⁵ <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

³⁶ <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

³⁷ Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

³⁸ Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.

³⁹ Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

⁴⁰ Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

⁴¹ Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

⁴² Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

⁴³ Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

⁴⁴ Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

⁴⁵ Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

⁴⁶ До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

⁴⁷ Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

⁴⁸ Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

⁴⁹ Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

⁵⁰ Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,

⁵¹ С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

⁵² Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!

96 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.

² Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.

³ Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.

⁴ Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.

⁵ Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.

⁶ Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.

⁷ Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;

⁸ Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му.

⁹ Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.

¹⁰ Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.

¹¹ Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.

¹² Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората

¹³ Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.

100 (По слав. 99). Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи.

² Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост.

³ Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде <сме> и овце на пасбището Му.

⁴ Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му.

⁵ Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.

101 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.

² Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.

³ Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.

⁴ Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.

⁵ Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.

⁶ Очите ми <ще бъдат> над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.

⁷ Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.

⁸ Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.

105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

² Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

³ Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

⁴ Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

⁵ Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

⁶ Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

⁷ Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

⁸ Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,

⁹ Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,

¹⁰ Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

¹¹ Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

¹² Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

¹³ И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

¹⁴ Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

¹⁵ <Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

¹⁶ После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

¹⁷ Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

¹⁸ Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,

¹⁹ До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

²⁰ Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

²¹ Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

²² За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

²³ Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

²⁴ Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

²⁵ Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

²⁶ Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.

²⁷ Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.

²⁸ Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.

²⁹ Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.

³⁰ Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.

³¹ Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

³² Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

³³ Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.

³⁴ Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

³⁵ Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

³⁶ Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

³⁷ И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.

³⁸ Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

³⁹ Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.

⁴⁰ Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.

⁴¹ Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.

⁴² Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

⁴³ Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

⁴⁴ Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,

⁴⁵ За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

132 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

² Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, <като каза:>

³ Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

⁴ Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

⁵ Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

⁶ Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

⁷ Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.

⁸ Стани, Господи, <и влез> в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;

⁹ Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.

¹⁰ Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

¹¹ Господ се кле с вярност на Давида, - <И> няма да пристъпи <думата Си, - Казвайки>: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.

¹² Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

¹³ Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

¹⁴ Това, <каза Той>, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

¹⁵ Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

¹⁶ Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

¹⁷ Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

¹⁸ Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.