A A A A A
Bible Book List

Псалми 102-104 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

102 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

11 Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

25 Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.

Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

<Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

<Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

<Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.

Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.

10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

11 Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

12 Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.

13 Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.

14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

19 Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.

20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13 <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

26 Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes