A A A A A
Bible Book List

Матей 13 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

13 В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

и като сееше някои< зърна> паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

Който има уши [да слуша], нека слуша.

10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 А Той в отговор им каза: <Защото> на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

14 На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18 Вие, прочее, чуйте <какво значи> притчата за сеяча.

19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

20 А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21 корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22 А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23 А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

31 Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

32 което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

36 Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира< риби> от всякакъв вид,

48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

51 [Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

52 А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

55 Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

56 И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

57 И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

58 И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Лука 8 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>,

и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча.

10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11 Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово.

12 А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

13 <Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

15 А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

19 И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност.

24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

29 Защото <Исус> беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и <бесовете> Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но <Исус> го изпрати, като каза:

39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49 Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде.

56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes