A A A A A
Bible Book List

Матей 12:1-21 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

12 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

Но казвам ви, че тук има повече от храма.

Но ако бяхте знаяли що значи <тая дума:> "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

И като замина оттам, дойде в синагогата им.

10 И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят <Исуса>, попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

11 Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

12 А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

13 Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.

14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

15 Но Исус, като позна< това>, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

16 И заръча им да Го не разгласяват;

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

18 "Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.

19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.

21 И в Неговото име народите ще се надяват".

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Марк 3 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и <от местата> около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много< чудеса> правел.

И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

10 Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

12 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

15 и да имат власт да изгонват бесове.

16 <Определи:> Симона, на когото даде името Петър;

17 и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

18 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

26 И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

27 Обаче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

30 <Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.

31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?

34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Лука 6 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

И една събота, [първата след втория <ден на пасхата>], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

12 През ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 <тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21 Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Но горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

26 Горко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 На този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 Понеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

34 И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes