A A A A A
Bible Book List

Лука 23 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

23 Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата.

И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш.

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук.

А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг.

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>.

16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17 [А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 И Пилат реши да изпълни искането им:

25 пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво.

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>.

35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38 А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41 И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49 А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Йоан 18-19 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

18 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

(за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

21 Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

23 Исус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

19 Тогава Пилат взе Исуса и го би.

И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. <Пилат> им казва: Ето човекът!

А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши.

И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

15 А те извикаха: Махни <Го>! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

18 гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред.

19 А Пилат написа и надпис, който постави над <Него> на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но - Самозваният юдейски цар.

22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе <до долу>;

24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това.

25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у <дома си>.

28 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова <тръст> една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям <ден>), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с <Исуса>.

33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35 И тоя, който видя, свидетелствува <за това>, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши";

37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха".

38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да <му позволи> да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes