A A A A A
Bible Book List

Йов 10-13 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

10 Душата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

22 Земя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

11 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

12 Тогава Иов в отговор рече: -

Наистина <само> вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва< изобилие> в ръцете им.

Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

12 Мъдростта е у белокосите, <казвате вие>, И разумът в дългия живот.

13 А у <Бога> е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

14 Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

19 Закарва първенците ограбени И поваля силните.

20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.

13 Ето, моето око е видяло всичко <това>, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

12 Вашите паметни думи <стават пред Него> поговорки от пепел; Защитата ви <става> укрепление от кал.

13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

21 <Не отказвай> да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes