A A A A A
Bible Book List

Деяния 15-16 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

15 А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.

21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

23 И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 да се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.

31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.

32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

33 И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34 [Но Сила видя за добре да поседи още там].

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

16 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.

И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.

И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.

16 И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.

22 На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;

39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes