A A A A A
Bible Book List

Второ Царе 4-6 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

А когато чу <Исвостей> Сауловият син, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му ослабнаха, и всичките израилтяни се смутиха.

А <тоя> Саулов син имаше двама мъже пълководци, от които името на единия беше Ваана, а името на другия Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците; (защото и Вирот се числеше към Вениамина;

а виротяните бяха побягнали в Гетаим, дето са били пришелци до днес).

А Сауловият син Ионатан имаше син повреден в нозете. Беше на пет годишна възраст, когато дойде известие от Езраел за Саула и Ионатана, и гледачката му беше го дигнала и побягнала; и като бързаше да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостея, който лежеше на легло по пладне;

и влязоха там до сред къщата <уж> да вземат жито и удариха го в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.

Защото, когато влязоха в къщата, и той лежеше на легло в спалнята си, удариха го, убиха го и му отсякоха главата. И като взеха главата му, вървяха през полето цялата нощ,

и донесоха главата на Исвостея при Давида в Хеврон, и рекоха на царя: Ето главата на Исвостея, син на врага ти Саула, който търсеше живота ти; днес Господ въздаде на Саула и на потомците му за господаря ни царя.

А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: <Заклевам се> в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

10 когато един ми извести, казвайки: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го та го убих в Сиклаг, - което беше наградата, що му дадох за известието му, -

11 а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му, не ще ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и ви изтребя от земята!

12 Тогава Давид заповяда на момците си; и те ги убиха, и като отсякоха ръцете им и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон. А главата на Исвостея взеха та я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.

Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.

И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.

И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.

Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.

В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.

Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.

И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.

10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.

11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.

12 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.

13 И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

14 А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

15 Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,

16 Елисама, Елиада и Елифалет.

17 А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

18 И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаим.

19 Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

20 И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място за проломите.}.

21 Там <филистимците> оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

22 И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим.

23 А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците.

24 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

25 И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.

След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, <на брой> тридесет хиляди души.

И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, <дето се намираше>, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

като Ахио вървеше пред ковчега, <а Оза край него> {Първата част от ст.4 се изоставя.}.

А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове <инструменти> от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря <ръката> <си> към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се нарича и> до днес.

И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени <телци>.

14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера <вино> и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes