A A A A A
Bible Book List

Първо Солуняни 1-5 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир <да бъде> на вас.

Всякога благодарим на Бога за всички ви и <ви> споменаваме в молитвите си,

като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.

Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че <Той> ви е избрал;

защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.

И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, <която е> от Светия Дух;

така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия.

Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо <за нея>.

Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.

10 и да очаквате Неговия Син от небесата, <същия> Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.

Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

20 Защото вие сте наша слава и радост.

Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

Защото как можем <достатъчно> да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

10 Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

11 А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

12 И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние <преизобилваме> към вас,

13 за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), <така> да преуспявате повече и повече.

Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса.

Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;

да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест,

не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

и да не престъпва <никой>, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме.

Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.

Затуй, който отхвърля <това>, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух.

А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг;

10 понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се, братя, да преуспявате <в това> повече и повече

11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме;

12 за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.

14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.

15 Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.

16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;

17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.

18 И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.

А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;

защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.

Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.

Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.

Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината.

И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.

Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;

а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.

Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,

10 Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.

11 Затова насърчавайте се един друг, както и правите.

12 И молим ви, братя, да признавате тия, които се трудят между вас, като ваши настойници в Господа, и ваши увещатели,

13 и да ги почитате твърде много с любов заради делото им. Живейте мирно помежду си.

14 Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.

15 Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всичките.

16 Винаги се радвайте.

17 Непрестанно се молете.

18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.

19 Духа не угасвайте.

20 Пророчества не презирайте.

21 Всичко изпитвайте; дръжте доброто.

22 Въздържайте се от всякакво зло.

23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

24 Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши <това>.

25 Братя, молете се за нас.

26 Поздравете всичките братя със света целувка.

27 Заклевам ви в Господа да се прочете това послание на всичките (свети) братя.

28 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. [Амин]

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Второ Солуняни 1-3 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:

Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа.

Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;

така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:

<което е> доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.

Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

а на вас, оскърбените, <да даде> утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,

в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.

Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното <явление> на Неговата сила,

10 когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (<следователно и между вас>, защото вие повярвахте нашето свидетелство).

11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно <във вас> всяко добро желание и <всяко> дело на вярата;

12 за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.

А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя,

да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли <вече> е настанал денят на Господа.

Никой да не ви измами по никой начин; защото <това няма да бъде>, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,

който <така> се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог.

Не помните ли, че когато бях още при вас, аз ви казах това?

И сега знаете, какво <Го> възпира, да не се открие в своето си време.

Защото оная тайна, <сиреч>, беззаконието, вече действува, <но> само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;

и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си,

тогава, чието идване се дължи на действието на сатана, <съпроводено> от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса

10 и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят.

11 И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,

12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.

13 А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;

14 за което <спасение> ви призова чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос.

15 И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било чрез <наше> слово или чрез наше послание.

16 А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда,

17 да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.

Най-после братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово и да се прославя, както и у вас,

и да се избавим от неразбраните и нечестивите човеци; защото не във всички има вяра.

Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.

И уверени сме в Господа за вас, че и вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.

А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.

Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.

Понеже сами вие знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обходихме безчинно между вас;

нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работехме нощем и денем, за да не отегчим никого от вас;

не че нямаме правота, а за да ви представим себе си пример; за да ни подражавате.

10 Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.

11 Понеже слушаме, какво някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.

12 На такива заръчваме и ги увещаваме в <името на> Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб.

13 А на вас, братя, да ви не дотегва да вършите добро.

14 И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.

15 Обаче, недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.

16 А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.

17 Поздравът с моята собствена ръка, който е белег на всяко послание, аз, Павел, пиша така:

18 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. [Амин].

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes