A A A A A
Bible Book List

Трето Царе 20-21 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

20 Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.

И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:

Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси <повод за> зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не <го> послушаш, нито да склониш.

Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.

10 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

11 Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Оня, който опасва <оръжия>, нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

12 А когато <Венадад> чу тая дума, той и царете, <които бяха с него>, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

13 И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

14 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ, Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

15 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

16 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе.

17 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад <да се научи>, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.

18 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, <пак> ги живи хванете.

19 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.

20 И всеки уби човека <насреща> си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

21 Тогава Израилевият цар излезе та порази <бягащите> на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

22 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

23 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова <израилтяните> надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

24 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

25 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

26 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

27 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

28 Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

29 И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

30 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, <гдето се криеше> из клет в клет.

31 Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

32 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и <туриха> въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

33 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

34 Тогава <Венадад> му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. <А Ахаав отговори>: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

35 Тогава един човек от пророческите ученици {Еврейски: Синовете на пророците.} рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

36 Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

37 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

38 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

39 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

40 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

41 Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

42 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

43 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

21 След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаава,

Ахаав говори на Навутея казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан {Еврейски: Градина за зеленчук.}, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.

А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.

И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.

Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?

А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам <друго> лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.

А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.

И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.

В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;

10 и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.

11 И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според <заповедта, която> Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила:

12 прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.

13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.

14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.

15 А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.

16 И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.

17 Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:

18 Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който <живее> в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои.

19 И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.

20 И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.

21 Ето <казва Господ:> Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затворения така и свободния.} в Израиля;

22 и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши.

23 Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.

24 Който от Ахаавовия <род> умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.

25 (Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел,

26 и който извърши много мерзости като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните).

27 А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.

28 Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:

29 Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes