Add parallel Print Page Options

(Давидов.)

137 (A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)

(B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.

В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.

(C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,

и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.

(D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.

(E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.

Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

Footnotes

  1. 137:1 В превода на 70-те: „пред Ангелите“.