Add parallel Print Page Options

Исус отива в родния си град(A)

Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата [a] и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? – казваха те. – Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? Нима той не е дърводелецът – синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.

Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си [b] върху тях. Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.

Исус изпраща апостолите си да проповядват(B)

След това отиде да проповядва из околните села. Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. 10 Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. 11 Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си. [c] Това ще им бъде като предупреждение.“

12 Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. [d] 13 Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.

Ирод е объркан(C)

14 Цар Ирод [e] чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, [f] който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ 15 Други разправяха: „Той е Илия [g]“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“

16 Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“

Убийството на Йоан Кръстител

17 Самият Ирод [h] беше заповядал на войниците си да заловят Йоан [i] и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. 18 Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ 19 Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.

21 Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците [j] и най-видните хора в Галилея. 22 На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ 23 И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“

24 Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“

„Поискай главата на Йоан Кръстител“ – отговори майка й.

25 Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“

26 Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже 27 и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, 28 после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. 29 Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.

Исус нахранва повече от 5000 души(D)

30 Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. 31 Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“

32 Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. 33 Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. 34 Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.

35 Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. 36 Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“

37 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, [k] за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“

38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“

Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“

39 Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. 40 И те насядаха на групи от петдесет и сто души. 41 Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. 42 Всички ядоха и се нахраниха, 43 а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. 44 Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.

Исус върви по водата(E)

45 След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. 46 След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.

47 С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. 48 Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. 49 Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. 50 Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ 51 После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, 52 защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.

Исус излекува много болни хора(F)

53 Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. 54 Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. 55 Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. 56 Където и да отидеше – в села, градове или стопанства – навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.

Footnotes

  1. Марк 6:2 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
  2. Марк 6:5 + полагам ръце Полагането на ръце се използва за излекуване, за предаване на духовна дарба, за назначаване в служение или просто за благославяне.
  3. Марк 6:11 изтърсете праха от краката си Израз на презрение. Предупреждение за прекратяване на всякакви връзки с тях.
  4. Марк 6:12 + покаяние Гръцка дума, която изразява радикална промяна на човешкия мироглед. Това включва критично осмисляне на миналото и решителна смяна на посоката за в бъдеще.
  5. Марк 6:14 + Ирод Ирод Антипа, тетрарх (управител) на Галилея и Перея, син на Ирод Велики.
  6. Марк 6:14 + Йоан Кръстител Човекът, избран от Бога да извести и подготви хората за Христовото идване, като ги предупреди да се покаят (вж. „покаяние“) и ги кръсти (вж. „кръщавам“) в знак на твърдото им решение да променят живота си. Вж. Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 1:5-25, 57-80; 3:1-18.
  7. Марк 6:15 + Илия Божий пророк от 850 г. пр. Хр. Вж. Мал. 4:5-6.
  8. Марк 6:17 + Ирод Ирод Антипа, тетрарх (управител) на Галилея и Перея, син на Ирод Велики.
  9. Марк 6:17 + Йоан Кръстител Човекът, избран от Бога да извести и подготви хората за Христовото идване, като ги предупреди да се покаят (вж. „покаяние“) и ги кръсти (вж. „кръщавам“) в знак на твърдото им решение да променят живота си. Вж. Мат. 3; Марк 1:1-11; Лука 1:5-25, 57-80; 3:1-18.
  10. Марк 6:21 + хилядници Римски военачалници, висши офицери, които командват легиона.
  11. Марк 6:37 + динарий Сребърна монета; дневната надница на работниците.