Add parallel Print Page Options

29 И продължи Иов възвишената си реч и каза:

о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,

(A)когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;

както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,

когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,

когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!

Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, –

младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;

князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;

10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.

11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,

12 (B)защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.

13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.

14 (C)Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.

15 (D)Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;

16 (E)за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.

17 (F)На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.

18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка;

19 (G)коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;

20 (H)славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.

21 Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.

22 След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.

23 Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

24 Случваше се, усмихна им се, – те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.

25 Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.