Add parallel Print Page Options

17 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.

Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.

Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?

(A)Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.

(B)Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.

(C)Той ме направи притча за народа и гаврило за него.

(D)Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.

Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.

Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.

10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.

11 Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.

12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.

13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;

14 (E)на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра.

15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?

16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.