Add parallel Print Page Options

Петър и Йоан пред юдейския върховен съвет

Докато Петър и Йоан говореха на народа, при тях дойдоха свещеници, началникът на храмовата стража и няколко садукеи. [a] Те бяха раздразнени, защото поучавайки за Исус, Петър и Йоан проповядваха възкресение от мъртвите. Арестуваха ги и тъй като беше вече вечер, ги държаха затворени до сутринта. Но много от хората, които чуха посланието, повярваха и броят на вярващите достигна пет хиляди.

На другия ден в Ерусалим се събраха юдейските водачи, старейшини и законоучители. Там бяха и първосвещеникът Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. Изправиха апостолите отпред и започнаха да ги разпитват: „С каква власт и от чие име извършихте това?“

Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, каза: „Водачи на народа и старейшини! Щом като вие днес ни разпитвате как сме извършили едно добро дело – как сме излекували сакат човек – 10 нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез него този човек стои пред вас здрав. 11 Исус е

«камъкът, който вие, зидари, отхвърлихте
и който стана крайъгълен камък». [b]

12 Единствено в него можете да намерите спасение, защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим!“

13 Юдейските водачи разбраха, че Петър и Йоан са най-обикновени, необразовани хора, но като видяха смелостта, с която говореха, останаха поразени и разбраха, че са били с Исус. 14 Нищо не можаха да им възразят, тъй като заедно с Петър и Йоан пред очите на всички стоеше излекуваният. 15 Тогава им заповядаха да излязат от Синедриона [c] и започнаха да се съветват помежду си: 16 „Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем. 17 Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“

18 След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус. 19 Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога – вас или Бога да слушаме. 20 Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21 И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се. 22 Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.

Петър и Йоан се връщат при вярващите

23 След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. 24 След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях. 25 Твои са думите, които слугата ти Давид, [d] нашият баща, изрече, воден от Святия Дух:

«Защо беснееха народите?
Защо заговорничеха безсмислено?

26 Земните царе се подготвиха
    за битка
и всички владетели се събраха
    с една обща цел
срещу Господа и неговия Месия. [e]» [f]

27 Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод [g] и Пилат Понтийски [h] се събраха с езичниците [i] и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза, 28 за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили. 29 А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти, 30 като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“

31 В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.

Споделяне

32 Всички вярващи бяха като едно цяло – с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си. 33 С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях. 34 Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата, 35 слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.

36 Така постъпи и Йосиф – левит, [j] родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“. 37 Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.

Footnotes

  1. Деяния 4:1 + садукеи Една от водещите еврейски религиозни групи, която приема само първите пет книги на Стария Завет и не вярва във възкресението.
  2. Деяния 4:11 Псалм 118:22
  3. Деяния 4:15 + Синедрион Върховният съвет на евреите, който служи и като съд.
  4. Деяния 4:25 + Давид Цар на Израeл около 1000 г. пр. Хр.
  5. Деяния 4:26 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник. Името на тази титла произлиза от церемония, при която даден човек (особено пророк, свещеник или цар) се назначава на висок пост и се помазва с миро в знак, че е избран от Бога за специално служение. Еврейската дума се употребява като титла на старозаветни царе и на Онзи, когото Бог ще изпрати като пророк, свещеник и цар, за да възстанови добрите взаимоотношения между него и хората.
  6. Деяния 4:26 Псалм 2:1-2
  7. Деяния 4:27 + Ирод Ирод Антипа, тетрарх (управител) на Галилея и Перея, син на Ирод Велики.
  8. Деяния 4:27 + Пилат Понтийски Римският император на Юдея: 26-36 г. сл. Хр.
  9. Деяния 4:27 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
  10. Деяния 4:36 + левити Представители от рода на Левий, които помагат на юдейските свещеници в храма.