Add parallel Print Page Options

Братята заедно с Вениамин отново в Египет

43 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ (A)И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. 10 Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ 11 Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. 12 Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! 13 Вземете още и брат си и идете при онзи човек! 14 И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“

15 И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. 16 Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ 17 Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. 18 Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ 19 Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: 20 „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, 21 (B)а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. 22 За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ 23 Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. 24 Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. 26 Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. 27 След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ 28 А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. 29 Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ 30 (C)След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. 31 После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ 32 И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. 33 И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. 34 А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.