A A A A A
Bible Book List

Псалми 74-771940 Bulgarian Bible (BG1940)

74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.

10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

75 (По слав. 74). За първия певец, <по> не Разорявай {Псал. 57. надписът.}, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо <при нас явлението на> името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.

Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правота.

Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).

Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;

Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.

Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня <иде съд;>

Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.

Защото в ръката на Господа <има> чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.

А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, <Нему> ще пея хваления.

10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.

76 (По слав. 75). За първия певец, върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му.

В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.

Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),

Светъл се явяваш, о Славни, От хълмовете с користите.

Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във <вечния> си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.

От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.

Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?

Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна

Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).

10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,

11 Обричайте се и изпълнявайте <обреците си> на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.

12 Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.

77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Псалми 74-77Bulgarian Bible (BULG)

74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?

Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето*, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.

Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.

10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.

12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.

16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота* на Твоите немотни.

20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

75 (По слав. 74). За първия певец, по не Разорявай+, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо при нас явлението на името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.

Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правото.

Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).

Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;

Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.

Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня иде съд;

Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.

Защото в ръката на Господа има чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино,, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.

А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, Нему ще пея хваления.

10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.

76 (По слав. 75). За първия певец върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му,

В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.

Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),

Светъл се явяваш о Славни, От хълмовете с користите.

Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във вечния си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.

От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.

Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?

Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна

Когато Бог Стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).

10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатък от яростта ще се опашеш,

11 Обричайте се и изпълнявайте обреците си на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.

12 Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.

77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Viewing of
Cross references
Footnotes