Add parallel Print Page Options

26 Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог.

Съдбите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.

Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите,

тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си.

Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си.

Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.

Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож.

Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ща падат пред вас от нож.

Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас.

10 Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за да наместите новите.

11 Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми ще се погнуси от вас.

12 Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.

13 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени.

14 Но ако не Ме послушате и не извършите всичките тия заповеди,

15 и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,

16 тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите ви и ще стопят душата ви ; и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.

17 Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите и; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони.

18 И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече от греховете ви.

19 Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед.

20 Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си.

21 И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви.

22 Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят.

23 И ако от това не се поправите и не се обърнете към Мене, но ходите противно на Мене,

24 тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви.

25 И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля.

26 И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате.

27 Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене,

28 то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви.

29 Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете.

30 И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните* ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас.

31 Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви и не ще да помириша дъха на благоуханните ви приноси .

32 Ще запустя и земята ви, тъй щото да се смеят за това неприятелите ви, които живеят в нея.

33 А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня.

34 Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си.

35 През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в дължимите от вас съботи, когато вие живеехте в нея.

36 И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони.

37 Ще подат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не ги гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си.

38 Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде.

39 Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях.

40 Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене,

41 и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото* им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си,

42 тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята.

43 И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, както стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми.

44 Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог;

45 но заради тях ще си спомня завета, който направих с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог Аз съм Иеова.

46 Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.

27 Господ говори още на Моисея, казвайки:

Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа.

Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сиклата на светилището.

И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли.

А ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли.

Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли.

И ако е лице от шестнадесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли , ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско.

Но-ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени изново ; нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека.

Ако обрекът е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето.

10 Да го не промени, нито да замени добро животно с по-лошо или лошо с добра; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.

11 Но ако обрекът е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника;

12 и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде.

13 Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.

14 Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане.

15 Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.

16 Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според семето, което може да се засее в нея; един корен ечемично семе да се оцени за петнадесет сребърни сикли.

17 Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане.

18 Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и според това да се спадне от оценката ти.

19 Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска да я откупи, нека придаде на парите, петата им част, и ще стане негова.

20 Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму да се не откупва вече;

21 а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.

22 И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, обаче , не е част от нивата съставляваща притежанието му,

23 свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.

24 В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.

25 И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.

26 Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.

27 И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.

28 Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.

29 Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.

30 Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.

31 Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част на цената му .

32 И всеки десетък от черда и от стада, десетък от всичко що минава при преброяване под жезъла, да бъде свет на Господа.

33 Да не издирва посветителят добро ли и животното или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; животното да се не откупува.

34 Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.

26 Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог.

Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ.

Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите,

тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си.

Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си.

Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.

Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож.

Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ще падат пред вас от нож.

Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас.

10 Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за <да наместите> новите.

11 Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми <не> {В изданието от 1940 г. "не" липсва.} ще се погнуси от вас.

12 Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде.

13 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени.

14 Но ако не Ме послушате и не извършите всички тия заповеди,

15 и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми,

16 тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите <ви> и ще стопят душата <ви;> и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат.

17 Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите си; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони.

18 И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече за греховете ви.

19 Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед.

20 Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си.

21 И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви.

22 Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят.

23 И ако от това не се поправите <и не се обърнете> към Мене, но ходите противно на Мене,

24 тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви.

25 И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля.

26 И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате.

27 Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене,

28 то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви.

29 Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете.

30 И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните {Еврейски: къща за търкаляне.} ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас.

31 Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви, и не ще да помириша дъха на благоуханните ви <приноси>.

32 Ще запустя и земята ви, тъй щото ще се смаят за това неприятелите ви, които живеят в нея.

33 А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня.

34 Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си.

35 През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в <дължимите> от вас съботи, когато вие живеехте в нея.

36 И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони.

37 Ще падат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не <ги> гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си.

38 Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде.

39 Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях.

40 Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене,

41 и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото {Еврейски: необрязаното.} им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си,

42 тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята.

43 И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, като стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми.

44 Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог;

45 но заради тях ще си спомня завета, <който направих> с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог. Аз съм Иеова.

46 Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.

27 Господ говори още на Моисея, казвайки:

Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа.

Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сикъла на светилището.

И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли.

Ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли.

Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли.

И ако е лице от шестдесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско.

Но ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени <изново;> нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека.

Ако <обрекът> е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето.

10 Да го не промени, нито да замени добро <животно> с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети.

11 Но ако <обрекът> е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника;

12 и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде.

13 Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част.

14 Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане.

15 Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова.

16 Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според <семето, което може> да се засее в нея; един кор ечемичено семе <да се цени> за петдесет сребърни сикли.

17 Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане.

18 Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и <според това> да се спадне от оценката ти.

19 Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова.

20 Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече;

21 а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника.

22 И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, <обаче>, не е част от нивата съставляваща притежанието му,

23 свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу.

24 В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание.

25 И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери.

26 Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е.

27 И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка.

28 Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу.

29 Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви.

30 Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.

31 Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част <на цената му>.

32 И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава <при преброяване> под жезъла, да бъде свет на Господа.

33 Да не издирва <посветителят> добро ли е <животното> или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; <животното> да се не откупува.

34 Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.

След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха.

И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

11 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

12 И той стана, веднага вдигна постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

14 Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

18 А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Йоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? Дотогава, докогато младоженецът е с тях, не могат да постят.

20 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.

21 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете; и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

24 И фарисеите Му рекоха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?

26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

28 така щото Човешкият Син е господар и на съботата.

След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на <къщата>, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

11 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

12 И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

14 Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

15 И когато <Исус> седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

16 Тогава книжниците, <които бяха> от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

18 А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.

20 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.

21 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни <дрехата>, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но <наливат> ново вино в нови мехове.

23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

24 И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и <мъжете>, които бяха с него?

26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присътствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

28 така щото Човешкият Син е господар и на съботата.