Add parallel Print Page Options

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

То в началото беше у Бога.

Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.

В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

Не беше той светлината, но дойде да свидетелствуо мене беше пръв.

Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.

16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

23 Той рече: Аз съм +глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа+, както рече пророк Исаия.

24 А изпратените бяха от фарисеите.

25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

28 Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Иоан кръщаваше.

29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.

38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетия час.

40 Единият от двамата, който чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър Значи: Канара.>).

43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

45 Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет,

46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

48 Натанаил Му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи син, Ти си Израилев цар.

50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.

И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.

А Исус - казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.

Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.

Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше от къде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

11 Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.

13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.

14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;

15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;

16 и на тия, които продаваха гълъбите рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

17 Учениците Му си спомниха, че е писано: +Ревността за Твоя дом ще ме изяде+.

18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?

21 Но Той говореше за храма на тялото Си.

22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

То в начало беше у Бога.

Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо <от това>, което е станало.

В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

Не беше той светлината, но <дойде> да свидетелствува за светлината.

Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име;

13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

19 И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

23 Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

24 А изпратените бяха от фарисеите.

25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

29 На следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

37 И двамата ученика го чуха да говори <така>, и отидоха подир Исуса.

38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за <Него> и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

45 Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за< Когото писаха> пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

48 Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.

И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.

А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.

Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.

Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

11 Това извърши Исус в Кана галилейска <като> начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.

13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.

14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;

15 и направи бич от върви и изпъди всички <тях> от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;

16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

17 Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".

18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?

21 Но Той говореше за храма на тялото Си.

22 И тъй, когато биде възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.