39 В онова време вавилонският цар Меродах-валадан, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, понеже беше чул, че той се разболял и оздравял.

² И Езекия се зарадва за тях, и им показа къщата със скъпоценните си вещи, - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

³ Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат при мене от Вавилон.

⁴ Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах.

⁵ Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите:

⁶ Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ.

⁷ И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.} в палата на вавилонския цар.

⁸ Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: <Не е ли тъй>, щом в моите дни ще има мир и вярност?

40 Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

² Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно <наказание> за всичките си грехове.

³ Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

⁴ Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите <места> ще станат прави, И неравните места поле;

⁵ И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

⁶ Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

⁷ Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

⁸ Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

⁹ Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

¹⁰ Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

¹¹ Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

¹² Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¹³ Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¹⁴ С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¹⁵ Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

¹⁶ Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

¹⁷ Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

¹⁸ И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¹⁹ Кумирът ли? - Художникът <го е излял, >И златарят го обковава със злато И лее <за него> сребърни верижки;

²⁰ Който е твърде сиромах та <да принесе> принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

²¹ Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

²² Онзи, Който седи над кръга на земята, <Пред Когото> жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

²³ Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

²⁴ Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

²⁵ И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

²⁶ Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия <светила>, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно <от тях> не липсва.

²⁷ Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

²⁸ Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

²⁹ Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

³⁰ Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

³¹ Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

4 Господари, отдавайте на слугите си безпристрастно това, което е справедливо, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.

² Постоянствувайте в молитва, и бдете в нея с благодарение.

³ Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, <която е> в Христа, за която съм и в окови,

⁴ да я изявя така, както трябва да говоря.

⁵ Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието.

⁶ Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.

⁷ Що се касае до мене, всичко що ви каже любезният брат и верен служител и съработник в Господа, Тихик,

⁸ когото пратих до вас нарочно за това, да узнаете моето състояние, и той да утеши сърцата ви.

⁹ <Изпратих с него> и верния и възлюбен брат Онисима, който е от вас. Те ще ви кажат всичко за тука.

¹⁰ Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мене, и Варнавовият сестрин син Марко, (за когото получихте поръчката: ако дойде при вас приемете го),

¹¹ и Исус, наречен Юст. От обрязаните тия <са> единствени <мои> съработници за Божието царство, които са ми били утеха.

¹² Поздравява ви служителят Исус Христов, Епафрас, който е от вас, и който всякога усърдно се моли за вас, да стоите съвършени и напълно уверени във всичко <що е> Божията воля.

¹³ Защото свидетелствувам за него, че се труди много за вас и за тия, които са в Лаодикия и в Иерапол.

¹⁴ Поздравяват ви възлюбеният лекар Лука и Димас.

¹⁵ Поздравете братята, които са в Лаодикия и Нимфана с домашната й църква.

¹⁶ И като прочетете това послание помежду си, наредете да се прочете и в лаодикийската църква; и онова, което е от Лаодикия, да го прочетете и вие.

¹⁷ И кажете на Архипа: Внимавай на службата, която си приел от Господа, да я изпълниш.

¹⁸ Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка. Помнете оковите ми. Благодат да бъде с вас. [Амин].