Add parallel Print Page Options

23 Наложено за Тир пророчество : Лелекайте, тарсийски кораби, Защото той се разруши, Та няма за вас къща или вход. (От Китимската земя им се извести това).

Млъкнете, вие жители на крайморието, Да! ти, когото сидонските търговци, Минаващи през морето, са обогатили

Доходът му, идещ през големи води, Бе житото на Нил, жетвата на реката Тъй щото той беше тържище на народите.

Засрами се, Сидоне, защото морето проговори; Морската крепост рече: Не съм в болки, нито раждам, Нито момци отхранвам, нито девици отглеждам.

Когато се чуе това в Египет, Ще се мъчат много поради известието за Тир

Заминете в Тарсис; Възридайте, жители на крайморието.

Това ли е вашият весел град , Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч да странствува.

Кой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?

Господ на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.

10 Залей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение за тебе.

11 Господ простря ръката Си над морето. Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.

12 Рече още: Не ще се радваш вече, О угнетена девице, сидонова дъщерьо: Стани да замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,

13 Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи земята им за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той ги обърна на развалини.

14 Лелекайте, тарсийски кораби, Защото запустя крепостта ви.

15 В оня ден Тир ще бъде забравен седемдесет години, Колкото са годините* на един цар; А след седемдесетте години Ще бъде на Тир както в песента на блудницата се казва :

16 Вземи арфа, обходи града, Забравена блуднице; Свири сладко, пей много песни, За да те помнят.

17 И след седемдесет години Господ ще посети дъщерята на Тир; И тя ще се наема пак, И ще блудствува с всичките царства на света по лицето на земята.

18 Но търговията и наемът й ще се посветят на Господа, Няма да се вложат в съкровище нито в склад; Защото търговията й ще бъде за живеещите пред Господа, За да ядат до ситост и да имат трайно облекло.

24 Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.

Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.

Веселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

10 Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

11 Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.

12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

13 Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

14 Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

15 Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

16 От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

17 Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

18 Кой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

19 Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

20 Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.

21 И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

23 Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

25 Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните Си намерения, с вярност и истинност.

Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците нападне като буря върху стена.

Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина дълго стояли на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, дълго стояли на дрождията си, пречистени.

И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил това ,

И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се зарадваме и развеселим в спасението Му.

10 Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата в бунището.

11 Господ ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира ръце да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

12 Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще я събори и хвърли на земята, дори в пръстта.

26 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

Ще опазиш в съвършен мир Непоколебими ум, Защото на Тебе уповава.

Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме: Желанието на душите ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята Жителите на света се учат правда.

10 Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

11 Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

12 Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

13 Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

14 Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

15 Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

16 Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.

17 Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

18 Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха пред нас жителите на света.

19 Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е кат росата по тревите. И земята ще предаде* мъртвите.

20 Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

21 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си. За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

27 В оня ден Господ С лютия, и великия, и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия си змей, И ще убие змията, която е в морето.

В оня ден ще се каже : Прелестно лозе; пейте за него.

Аз, Господ, го пазя; Всяка минута ще го поя; Нощем и денем ще го пазя За да го не повреди никой .

Ярост няма вече в Мене; Дано биха се опълчили против Мене глоговете и тръните му в бой! Щях да мина през сред тях, щях да ги изгоря купно.

Или нека се хване за силата Ми За да се примири с Мене! Да! нека се примири с мене.

В идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне, И те ще напълнят лицето на света с плод.

Поразил ли го е както порази ония, които поразиха него? Или убит ли бе както бяха умъртвени убитите от него?

С мерилка ти му се противиш, когато го отпращаш; Ти го завлече със силния Си вихър в деня на източния вятър.

За туй, с това ще се очисти беззаконието на Якова, И това ще бъде целият плод от изличването на греха му, Че той ще направи всичките камъни но жертвениците като варовит камък що се стрива на прах, Така щото ашерите и кумирите на слънцето не ще стоят вече прави.

10 Защото укрепеният град ще запустее, Заселището ще се напусне и ще се остави като пустиня; Там ще пасе телето, и там ще си почива, И ще изпояде клончетата му.

11 Когато клоновете му изсъхнат ще се отчупят; Жените като дойдат ще ги изгорят; Защото са неразумни люде; Защото Творецът им не ще ги пожали, И Създателят им не ще се смили за тях.

12 В оня ден Господ ще отърси плода Си , От стремителния Ефрат* до египетския поток; И вие ще се съберете един по един, о чада не Израиля.

13 И в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.

23 Наложено за Тир <пророчество:> Лелекайте, тарсийски кораби, Защото той се разруши, Та няма <за вас> къща или вход. (От Китимската земя им се извести това).

Млъкнете, вие жители на крайморието, Да! ти, когото сидонските търговци, Минаващи през морето, са обогатили

Доходът му, <идещ> през големи води, Бе житото на Нил, жетвата на реката Тъй щото той беше тържище на народите.

Засрами се, Сидоне, защото морето проговори; Морската крепост рече: Не съм в болки, нито раждам, Нито момци отхранвам, <нито> девици отгледвам.

Когато се чуе това в Египет, Ще се мъчат много поради известието за Тир

Заминете в Тарсис; Възридайте, жители на крайморието.

Това ли е вашият весел <град>, Чиято древност е от стари времена? Нозете му ще го занесат далеч да странствува.

Кой намисли това против Тир, Който раздаваше корони, Чиито търговци бяха князе, Чиито покупатели бяха знаменитите на света?

Господ на Силите намисли това, За да посрами всяко гордеене със слава И да унижи всичките знаменити на света.

10 Залей земята си като Нил, тарсийска дъщерьо; Няма вече ограничение <за тебе>.

11 <Господ> простря ръката Си над морето, Потресе царствата; Господ даде заповед на Ханаан Да се съборят крепостите му.

12 Рече още: Не ще се радваш вече, О угнетена девице, сидонова дъщерьо; Стани та замини в Китим; Нито там ще имаш почивка,

13 Ето земята на халдеите; Тия люде не съществуват вече; Асириецът определи <земята им> за пустинни зверове; Издигнаха кулите си, събориха палатите му, И той го обърна на развалини.

14 Лелекайте, тарсийски кораби, Защото запустя крепостта ви.

15 В оня ден Тир ще бъде забравен седемдесет години, Колкото са годините {Еврейски: Дните.} на един цар; А след седемдесетте години Ще бъде на Тир както в песента на блудницата се <казва>:

16 Вземи арфа, обходи града, Забравена блуднице; Свири сладко, пей много песни, За да те помнят.

17 И след седемдесет години Господ ще посети <дъщерята на> Тир; И тя ще се наема пак, И ще блудствува с всичките царства на света по лицето на земята.

18 Но търговията и наемът й ще се посветят на Господа, Няма да се вложат в съкровище нито в склад; Защото търговията й ще бъде за живеещите пред Господа, За да ядат до ситост и да имат трайно облекло.

24 Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача <с> лихва, така и на оня, който му дава <с> лихва.

Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.

Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

10 Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

11 Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

13 Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на <плода паднал при> отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

14 Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

15 Затова прославете Господа в източните страни, <Прославете> името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

16 От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

17 Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

18 Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

19 Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

20 Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

21 И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

23 Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

25 Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните <Си> намерения, с вярност и истинност.

Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.

Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.

Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците <нападне> като буря върху стена.

Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.

И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина <дълго стояли> на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, <дълго стояли> на дрождията си, пречистени.

И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.

Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил <това>.

И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.

10 Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.

11 <Господ> ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира <ръце> да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.

12 Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще <я> събори и хвърли на земята, дори в пръстта.

26 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата <ни> е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби <се вършат> на земята Жителите на света се учат правда.

10 Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; <Даже> в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

11 Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

12 Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

13 Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

14 Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

15 Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

16 Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.

17 Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

18 Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.

19 Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

20 Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

21 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

27 В оня ден Господ С лютия, и великия, и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.

В оня ден <ще се каже>: Прелестно лозе; пейте за него.

Аз, Господ, го пазя; Всяка минута ще го поя; Нощем и денем ще го пазя За да го не повреди <никой>.

Ярост няма <вече> в Мене; Дано биха се опълчили против Мене глоговете и тръните <му> в бой! Щях да мина през сред тях, щях да ги изгоря купно.

Или нека се хване за силата Ми За да се примири с Мене! Да! нека се примири с Мене.

В идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне, И те ще напълнят лицето на света с плод.

Поразил ли го е както порази ония, които поразиха него? Или убит ли бе както бяха умъртвени убитите от него?

С мерилка ти му се противиш, когато го отпращаш; Ти го завлече със силния Си вихър в деня на източния вятър.

За туй, с това ще се очисти беззаконието на Якова, И това ще бъде целият плод от изличването на греха му, Че той ще направи всичките камъни но жертвениците като варовит камък що се стрива на прах, Така щото ашерите и кумирите на слънцето не ще стоят вече прави.

10 Защото укрепеният град ще запустее, Заселището ще се напусне и ще се остави като пустиня; Там ще пасе телето, и там ще си почива, И ще изпояде клончетата му.

11 Когато клоновете му изсъхнат ще се отчупят; Жените като дойдат ще ги изгорят; Защото са неразумни люде; Затова Творецът им не ще ги пожали, И Създателят им не ще се смили за тях.

12 В оня ден Господ ще отърси <плода Си>, От стремителния Ефрат {Еврейски: Стремителната река.} до египетския поток; И вие ще се съберете един по един, о чада на Израиля.

13 И в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.