Първо Солуняни 2 Bulgarian Bible
2 Защото сами вие знаете, братя, че нашия достъп при вас не беше напразно;
2 но както бяхме от по напред пострадали и бяхме опозо рени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието Благовевстие всред голяма борба.
3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина;
4 но както сме били одобрени, от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не като да угождаваме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни
5 Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);
6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),
7 но сме били нежни поради вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
9 Затова Вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.
10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,
11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чедата си,
12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божииите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите сънародници, както и от юдеите;
15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за телесно присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
18 Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при неговото пришествие?
20 Защото вие сте нашата слава и радост.