Числа 35  1940 Bulgarian Bible

35 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

² Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

³ Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

⁴ Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

⁵ Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

⁶ И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

⁷ Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; <дайте> ги заедно с пасбищата им.

⁸ И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото <градове> дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко <племе> да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

⁹ Господ говори още на Моисея казвайки:

¹⁰ Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

¹¹ тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

¹² Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

¹³ От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

¹⁴ Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

¹⁵ Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

¹⁶ Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁷ Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁸ Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁹ Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

²⁰ И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

²¹ или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

²² Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

²³ или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

²⁴ тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

²⁵ и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

²⁶ Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

²⁷ и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

²⁸ защото <убиецът> трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

²⁹ Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

³⁰ Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива <само> един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

³¹ Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

³² Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

³³ Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

³⁴ Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.