Трета Ездра 4

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Отговорите на ангела

4 Тогава изпратеният при мене ангел Уриил в отговор ² ми рече: „Твърде далече е отишло сърцето ти в това време, щом мислиш да достигнеш пътя на Всевишния.“

³ Аз отвърнах: „Така е, господарю.“

А той ми каза: „Пратен съм да ти покажа три пътя и да ти предложа три сходни неща. ⁴ Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча откъде произлиза лукавото сърце.“

⁵ Тогава аз казах: „Говори, господарю!“

А той ми рече: „Иди и претегли огъня, измери вятъра, който духа, или ми върни деня, който вече е изминал.“

⁶ Аз отвърнах: „Кой човек може да извърши това, което ти искаш от мене?“

⁷ А той ми рече: „Ако бях те попитал как са устроени морските дълбини, колко са изворите в основата на бездната или над твърдта или пък какви са пределите на рая, ⁸ може би щеше да ми отговориш: в бездната не съм слизал, нито в ада, не съм се изкачвал никога и на небето. ⁹ Но сега аз те попитах само за огъня, за вятъра и за деня, който си преживял, онова, без което не можеш. И на това ти не ми отговори.“ ¹⁰ И добави още: „Щом не можеш да разбереш онова, което те съпътства от младини, ¹¹ как съществото ти би вместило у себе си пътя на Всевишния и в това вече покварено време би разбрало покварата, която виждат моите очи?“ ¹² На това аз отговорих: „По-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в безчестие и да страдаме, без да знаем защо!“

^13 (A)А той в отговор ми рече: „Ето аз отидох в гора сред полето и заварих дърветата, събрани на съвет.“ ¹⁴ Те говореха: „Нека да тръгнем и да обявим война на морето, за да отстъпи то пред нас и там да създадем други гори!“ ¹⁵ Така и морските вълни се събраха на съвет. Те казаха: „Нека се вдигнем и да завладеем горите в полето, за да се сдобием и с други пространства!“ ¹⁶ Но замисълът на гората беше напразен, защото дойде огън и я изгори. ¹⁷ Така стана и със замисъла на морските вълни – натрупа се пясък и ги задържа. ¹⁸ Ако ти им беше съдия, кого щеше да оправдаеш и кого щеше да обвиниш?

¹⁹ Аз отговорих: „Наистина замисълът и на едните, и на другите е бил напразен. Защото на гората е дадена земя, а на морето – пространство, по което вълните да се носят.“

²⁰ Тогава той ми отговори: „Твоята присъда е справедлива, но защо не отсъди така и за самия себе си? ²¹ Защото, както земята е дадена за гората, а морето – за вълните му, така и земните обитатели могат да разберат само онова, което е на земята, а небесните – онова, което е в небесните висини.“

²² В отговор аз рекох: „Моля ти се, Господи, нека ми се даде ум, за да разбирам! ²³ Не искам да питам за висшето, а за онова, което става всеки ден сред нас. Защо Израил е предаден на езичниците за поругание? Защо народът, който Ти възлюби, е предаден на нечестиви племена, законът на предците ни вече не се зачита и никъде няма писани наредби? ²⁴ Преминаваме през времето като скакалци, живеем в страх и ужас и станахме недостойни за милосърдие. ²⁵ Ала какво ще стори Той с името Си, което Сам ни даде? Ето за това питах аз.“

²⁶ Тогава той ми отговори: „Колкото повече се стремиш да разбереш, толкова повече ще се удивляваш, защото времето много бърза към края си ²⁷ и не може да обгърне онова, което е обещано на праведните в бъдните времена, защото сегашното време е пълно с неправда и немощ. ²⁸ А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посято, а за изкореняването му още не е дошло време. ²⁹ Затова докато посятото не се изтръгне и не се разчисти мястото, където е посято злото, няма да има земя, на която е посято доброто. ³⁰ Защото зърното от злото семе е посято в сърцето на Адам още отначало и колко безчестия е породило то досега и ще поражда, докато настъпи вършитба! ³¹ Така че сам прецени колко нечестиви плодове е народило зърното от злото семе. ³² И каква вършитба ще настане, когато се пожънат безбройните му класове!“

³³ Аз го попитах: „Но как и кога ще стане това, защото годините ни са злочести и бързо преминават?“ ³⁴ Той отговори: „Не бързай да се издигаш по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него. Отиваш много надалече! ³⁵ Но нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори: ‘Докога ще се надяваме така, кога ще дойде плодът на нашата отплата’?“ ³⁶ На това архангел Йеремиил отговори: „Когато се попълни броят на вашите потомци, защото Всевишният с теглилка е претеглил това време, ³⁷ с мярка е измерил времето, обозначил е времето с число и няма да подтикне, нито ще ускори това, докато не се изпълни определената мяра.“

³⁸ Аз пък отговорих: „О, Владико Господи! Но ние всички сме изпълнени с безчестие ³⁹ и може би заради нас не се напълват житниците на праведните, заради греховете на живеещите на земята.“

⁴⁰ На това той рече: „Иди да попиташ бременна жена може ли, след като изтекат девет месеца, нейната утроба да задържи в себе си плода?“

⁴¹ Аз отвърнах: „Не може, Господи.“ Тогава той ми каза: „И обиталищата на душите в преизподнята са подобни на утробата. ⁴² Както родилката бърза да роди, за да се избави от родилните болки, така и те бързат да върнат повереното им отначало. ⁴³ Тогава ще ти бъде показано онова, което желаеш да видиш.“

⁴⁴ Аз отговорих: „Ако съм придобил благодат пред твоите очи, ако е възможно и ако аз съм достоен за това, ⁴⁵ покажи ми дали онова, което предстои, е по-голямо от онова, което е преминало, или това, което се е сбъднало, е по-голямо от онова, което ще настъпи! ⁴⁶ Аз зная това, което е преминало, но не зная какво ще дойде.“ ⁴⁷ А той ми рече: „Застани от дясната ми страна и ще ти обясня значението чрез подобие.“

⁴⁸ И аз застанах и видях: ето горяща пещ минава пред мене; и когато пламъкът премина, видях, че остана дим. ⁴⁹ След това дъждоносен облак мина пред мене и от него се изля силен дъжд, но щом поройният дъжд престана, останаха капки. ⁵⁰ Тогава той ми каза: „Ти сам си помислѝ! Както дъждът е нещо повече от капките, а огънят – нещо повече от дима, така мярата на миналото е надделяла, а са останали капки и дим.“

⁵¹ Аз го попитах за отговор с думите: „Мислиш ли, че ще доживея до тези дни? И какво ще стане през тези дни?“

⁵² А той ми отговори: „Мога да ти кажа нещо за знаменията, за които ме питаш, но не съм изпратен да говоря с тебе за твоя живот, а пък и не зная.“