A A A A A
Bible Book List

Трета Ездра 10Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

10 Но когато синът ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря. Тогава всички ние обърнахме светилниците и всички мои съграждани се втурнаха да ме утешават, а аз почивах до нощта на другия ден. А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле. И мисля да не се връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, а непрестанно да плача и да постя, докато умра.“

Като изоставих размишленията, които ме бяха обзели, аз се обърнах с гняв към нея: „О, най-безумна от всички жени! Нима не виждаш нашата скръб и това, което ни сполетя – че Сион, нашата майка, е в дълбока печал, безкрайно унизена. И сега, когато всички ние скърбим и тъжим, защото всички сме опечалени, нима ти ще тъжиш само за сина си? Попитай земята и тя ще ти каже, че тя е, която трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби, 10 защото всички, отначало родени от нея, и други, които ще дойдат, почти всички загиват и толкова много се предават на изтребление. 11 Така че кой трябва повече да тъжи, ако не онази, която е изгубила толкова деца, а не ти, която скърбиш за едно единствено? 12 И ако ми кажеш: ‘Моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и съм родила с болки, 13 а пък земята изгубва, както ѝ е присъщо – множеството, което е на нея, си отива така, както идва’ – тогава аз ще ти отвърна, 14 че както ти си родила с мъка, така и земята дава своя плод на човека, който я обработва още от самото начало.

15 Затова сега се въздържай в скръбта си и мъжествено понеси загубата, която те е постигнала, 16 защото, ако признаеш, че определеното от Бога е справедливо, и сина си ще получиш, когато му дойде времето, и ще бъдеш прославена между жените. 17 Така че, върни се в града при мъжа си.“

18 Ала тя ми отговори: „Няма да направя така, няма да се върна в града, тук ще умра.“

19 Аз продължих разговора с нея и рекох: 20 „Не прави това, а послушай моя съвет, защото колко са бедите на Сион! Утеши се заради скръбта на Йерусалим. 21 Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен, 22 арфата ни е унизена, песните ни замлъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на Завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена и името, наречено на нас, едва не е поругано, децата ни претърпяха позор, свещениците ни са избити, левитите ни са отведени в плен, девиците ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, младежите ни са в робство, изпълнените със сила станаха слаби 23 и което е най-тежко, знамето на Сион загуби славата си, защото е предадено в ръцете на онези, които ни мразят. 24 Затова оставѝ голямата си тъга, изоставѝ многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният и Всевишният да ти даде успокоение и да облекчи мъките ти.“

25 И докато ѝ говорех, ето лицето и погледът ѝ ненадейно засияха, видът ѝ стана бляскав, така че, уплашен от нея, размислях какво ще е това. 26 И ето изведнъж тя извика толкова силно и страшно, че от този вик земята потрепери. 27 И аз видях, ето жената вече не ми се явяваше, а се градеше град и неговото място се открояваше върху широки основи. Уплашен, аз извиках с висок глас: 28 „Къде е ангел Уриил, който дойде при мене отначало? Защото той ме доведе до такова изумление, в което целта ми се изгуби, молитвата ми се превърна в злословие.“

29 И докато говорех това, ангелът дойде при мене и ме видя. 30 И ето аз лежах като мъртъв и в несвяст. Той ме хвана за дясната ръка, подкрепи ме и като ме изправи на крака, ме запита: 31 „Какво ти е? Какво смущава твоя разум и чувствата в сърцето ти? Какво те безпокои?“

32 Аз отвърнах: „Това, че ти ме изостави, и аз, като постъпих, както ти каза, излязох на полето, и ето видях и още виждам онова, за което не мога да разкажа.“

33 А той ми каза: „Стой смело и аз ще ти обясня.“

34 Отвърнах: „Говори ми, господарю мой, само не ме оставяй да умра напразно; 35 защото аз видях това, което не знаех, и чух това, което не зная. 36 Чувството ли ме лъже, или душата ми бълнува насън? 37 Затова те моля да обясниш на своя служител това мое изумление.“

Тогава той ми отговори: 38 „Слушай ме и аз ще те науча; и ще ти обясня онова, което те уплаши, защото Всевишният ще ти открие много тайни. 39 Той вижда твоя прав път – че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион. 40 Ето какво означава видението, което ти се яви: 41 жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш, 42 която сетне стана невидима, а на тебе се яви град, който се строи, 43 и която ти разказа за смъртта на сина си, означава следното: 44 жената, която видя, това е Сион; сега виждаш нея като град, който се съгражда; 45 това, че тя тридесет години е била безплодна, означава, че в продължение на тридесет години в Сион още не е била принасяна жертва. 46 След тридесет години безплодната родила син; това е било тогава, когато Соломон е създал града и е принесъл жертви. 47 Това, което тя ти каза – че с труд го е отхранила, – това е било обитаването в Йерусалим. 48 А това, което ти каза – че синът ѝ, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, – това е било падането на Йерусалим. 49 И ето ти видя подобието ѝ, как тя скърбеше за сина си, а ти се мъчеше да я утешиш: това трябваше да ти се открие. 50 А сега Всевишният, като вижда, че скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, ти показа светлината на славата му и неговата красота. 51 Тъкмо затова ти заповядах да живееш на полето, където няма къща. 52 Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това; 53 затова и заповядах да дойдеш на полето, където не е положена основа на здание. 54 Защото не можеше да съществува дело на човешко създание там, където започваше да се показва градът на Всевишния.

55 И така, не бой се и нека сърцето ти да не се страхува, а влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, доколкото могат да видят очите ти. 56 След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти. 57 Ти си по-блажен от мнозина и си призован при Всевишния, както малцина. 58 Утре през нощта остани тук 59 и Всевишният ще ти покаже видение на най-великите дела, които Той ще извърши за жителите на земята в последните дни.“ 60 И спах през онази нощ и през следващата, както той ми заповяда.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes