Add parallel Print Page Options

Рут на нивата на Вооз

(A)А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз.

(B)И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин ѝ отвърна: Иди, дъще моя.

Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех.

(C)И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: Господ с вас! Те му отговориха: Господ да те благослови!

Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена?

(D)И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя.

Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи.

Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.

Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли.

10 (E)Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка?

11 (F)А Вооз ѝ отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала.

12 (G)Господ да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

13 (H)Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини.

14 (I)Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз ѝ подаде печена питка. И Рут яде, насити се и ѝ остана от питката.

15 А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете!

16 Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не ѝ забранявайте да го събира.

17 И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик.

18 (J)Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва ѝ видя колко класове беше събрала; Рут извади и ѝ даде храната, която беше останала, след като се беше наситила.

19 (K)Свекърва ѝ каза: Къде събира днес класове? Къде работѝ? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.

20 (L)Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от Господа онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник.

21 Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва.

22 Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива.

23 И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.

А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, многоимотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.

И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.

И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.

И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!

Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена?

И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;

и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.

Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.

Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.

10 И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?

11 А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.

12 Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.

14 И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.

15 А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;

16 и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.

17 Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.

18 И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и <Рут> извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.

19 И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия <нива> бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.

20 И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече й още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.

21 И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жетва.

22 И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момичета, и да те не срещат в друга нива.

23 И така, тя се привърза при момичетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и седеше със свекърва си.