Add parallel Print Page Options

Вярващият в Иисус Христос – свободен от закона

Нима не знаете, братя – понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив? (A)Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг. (B)Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога. Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта. (C)Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.

Човекът под властта на греха

(D)Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“ (E)Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв. Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя, 10 (F)но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт, 11 защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12 Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. 13 Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.

14 (G)Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха, 15 и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя. 16 Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър. 17 Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. 18 Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми[a], не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто. 19 И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша. 20 А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. 21 И тъй, откривам такъв закон[b], че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене. 22 Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон, 23 но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло. 24 Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт? 25 Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

Footnotes

  1. 7:18 Или: в човешката ми природа.
  2. 7:21 В смисъл на „реалност“ или „зависимост“ на нещата у него.

Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21 И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25 Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.