11 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

² Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>

³ "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.

⁴ Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁵ Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁶ Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁷ Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁸ както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁹ И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

¹⁰ Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

¹¹ Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

¹² А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>

¹³ Защото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹⁴ дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁵ Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?

¹⁶ А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.

¹⁷ Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁸ не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

¹⁹ Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

²⁰ Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

²¹ Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

²² Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

²³ Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

²⁴ Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!

²⁵ Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.

²⁶ И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

²⁷ И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

²⁸ Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

²⁹ Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

³⁰ Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

³¹ също така и те сега се не покоряват

³² Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

³³ О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

³⁴ Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

³⁵ или, "Кой от по-напред Му е дал <нещо>, Та да му се отплати?"

³⁶ Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.