Първо Коринтяни 13

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Химнът на любовта

13 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал. ^2 (A)Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. ³ Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада^[a], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.

^4 (B)Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, ⁵ не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, ⁶ не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, ⁷ всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.

⁸ Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, ⁹ защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, ¹⁰ но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне. ¹¹ Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. ^12 (C)Защото сега гледаме смътно, като в огледало^[b], а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. ¹³ А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.