A A A A A
Bible Book List

Първо Макавеи 8Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Съюзът на Юда с Рим

Юда чу за славата на римляните – че те са могъща сила, проявяват благосклонност към всички, които се обръщат към тях, и установяват приятелски отношения с всеки, който отива при тях. А че те наистина са могъща сила – разказваха му за войните, които са водили, за подвизите, които са показали срещу галатяните и как са ги покорили и направили поданици. Същото сторили и в испанската страна, за да завладеят намиращите се там сребърни и златни рудници. Със своето благоразумие и твърдост те покорили цялата страна, макар че тази страна е твърде отдалечена от тях. Сломили и царете, тръгнали против тях от края на земята, като им нанесли голямо поражение, а останалите им плащат ежегодно данък По време на война разбили и покорили Филип и Персей, китийския цар, а също и другите, които се вдигнали срещу тях. Дори Антиох, великият цар на Мала Азия, излязъл на битка против тях със сто и двадесет слона, с конница, с колесници и с огромна войска, също беше разбит. След като го пленили жив, принудили го заедно с неговите наследници на трона да им плаща голям данък, да даде заложници и да се раздели с част от царството си. Отнели му индийската страна, Мидия и Лидия – една от най-хубавите страни, и ги дали на цар Евмен.

А когато елините решили да тръгнат на война и да ги изтребят, 10 намерението им било разкрито. Римляните изпратили срещу им само един военачалник и водили война против тях. И мнозина от елините паднали убити, жените и децата им взели в плен и се отдали на грабеж. Те завладели земята им, съборили техните крепости и им наложили робство чак до днес. 11 Разорили и другите царства и острови, които някога се вдигали против тях, и ги покорили под властта си. 12 Но с приятелите си и с онези, които им се уповавали, те живеели в приятелство.

Завладели близки и далечни царства и всички, които чували името им, се страхували от тях. 13 Когото поискат да царува, той царува, и когото поискат – него сменят. Така те станали толкова могъщи. 14 Но при все това никой от тях не си слагал корона и не се обличал в пурпурна дреха, за да покаже величието си. 15 Напротив, съставили съвет и всеки ден триста и двадесет човека се съвещават за всичко, което се отнася до народа и до неговото благоденствие. 16 И всяка година на един човек поверяват управлението над себе си и властването над цялата им страна. Всички слушат единствено него и между тях няма нито завист, нито ревност.

17 Тогава Юда избра Евполем, сина на Йоан, Акосовия син, и Язон, сина на Елеазар, и ги изпрати в Рим, за да установят приятелство и съюз 18 и да свалят игото от юдеите, понеже виждат как елинските царе държат Израил в робство. 19 И те се отправиха към Рим, макар пътят да беше твърде дълъг, влязоха в съвета, взеха думата и казаха: 20 „Юда Макавей, неговите братя и целият юдейски народ ни изпратиха при вас, за да установим с вас съюз и мир и да впишете нас сред своите съюзници и приятели.“ 21 И думите им бяха приети с одобрение. 22 Ето препис от посланието, което написаха в отговор върху медни плочки и го изпратиха в Йерусалим, за да им напомня винаги за този мир и съюз:

23 „Нека римляните и юдейският народ да благоденстват вечно по море и по суша! Меч и враг да бъдат далеч от тях! 24 Ако започне първо война у римляните или у който и да било от техните съюзници във всичките им владения, 25 юдейският народ е длъжен от все сърце да им окаже помощ във войната, така както обстоятелствата изискват това от тях. 26 На противниците да не дават, нито предоставят жито, оръжие, пари, кораби, защото такава е волята на Рим. Те са длъжни да изпълняват своите задължения, без да получават нищо.

27 Също така, ако избухне война първо у юдейския народ, римляните от душа да им окажат помощ във войната, така както обстоятелствата изискват това от тях. 28 На съюзилите се срещу юдеите да не бъде давано жито, оръжие, пари, кораби, защото такава е волята на Рим. Те са длъжни да изпълняват своите задължения, и то без измама.“

29 И така, при тези условия римляните сключиха мир с юдейския народ. 30 Ако след време едната и другата страна решат да добавят или премахнат нещо, нека го сторят по взаимно съгласие и това, което те добавят или премахнат, ще има сила.

31 А за тези злини, които цар Деметрий извърши против юдеите, ние му написахме следното: „Защо си наложил твоето тежко иго на нашите приятели и съюзници – юдеите? 32 Ако те още веднъж се обърнат към нас с оплакване против тебе, ще се застъпим за тяхното право и ще воюваме срещу тебе по море и по суша.“

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes