A A A A A
Bible Book List

Първо Макавеи 10Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Предложението на Деметрий І за съюз

10 В сто и шестдесетата година Александър, син на Антиох Епифан, се отправи на поход и завладя Птолемаида. Жителите го приеха и той се възцари там. Когато чу за това, цар Деметрий събра доста многобройна войска и излезе да се сражава против него. Деметрий изпрати до Йонатан писма с предложения за мир, като му обещаваше големи почести. Той си казваше: „Нека побързаме да сключим мир с него, преди да се е съюзил с Александър против нас. Иначе той ще си спомни всички злини, които ние сторихме на него, на братята му и на неговия народ.“ Той му предостави правото като негов съюзник да събира войска и да се въоръжава и заповяда да му върнат заложниците, които се намираха в крепостта. Йонатан дойде в Йерусалим и прочете тези писма пред целия народ и пред онези, които се намираха в крепостта. Те много се уплашиха, като чуха, че царят му е дал правото да събира войска. А онези, които бяха в крепостта, предадоха на Йонатан заложниците и той ги върна на родителите им.

10 Йонатан се установи в Йерусалим и започна да строи и обновява града, 11 като нареди на работниците да построят крепостните стени, за да са по-здрави. И те направиха така. 12 Тогава чужденците, които се намираха в крепостите, построени от Вакхид, избягаха. 13 Всички напуснаха местата си и се завърнаха в своите земи. 14 Само във Ветсура останаха някои от юдеите, които изоставиха Закона и заповедите, тъй като тук намериха убежище.

Определянето на Йонатан за първосвещеник от Александър

15 Но цар Александър научи за обещанията, които Деметрий беше дал на Йонатан. Разказаха му за войните, за храбрите подвизи, които той и братята му бяха извършили, и за мъките, които бяха изстрадали. 16 Тогава той каза: „Нима ще намерим друг такъв мъж като него? Нека го направим наш приятел и съюзник!“ 17 И му изпрати писмо, в което му беше написал следното: 18 „Цар Александър поздравява своя брат Йонатан. 19 Чухме за тебе, че ти си храбър и силен мъж, достоен да бъдеш наш приятел. 20 Затова те определяме днес за първосвещеник на твоя народ. Ти ще се наричаш приятел на царя, ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас.“ Заедно с това той му изпрати пурпурна дреха и златна корона. 21 В седмия месец от сто и шестдесетата година, на празника Шатри, Йонатан облече свещената дреха, събра войска и се въоръжи добре.

Новите отстъпки на Деметрий І към Йонатан

22 Когато чу за това, Деметрий се натъжи и каза: 23 „Какво сторихме ние, та Александър ни изпревари и спечели в своя подкрепа приятелството на юдеите! 24 Ще им напиша и аз писмо с обещания за отличия и дарове, така че мене да подкрепят!“

25 И той им изпрати следното писмо: „Цар Деметрий поздравява народа на Юдея. 26 С радост научихме, че спазвате договорите помежду ни, оставате в приятелство с нас и не преминавате на страната на враговете ни. 27 Продължавайте и сега да съблюдавате верността си към нас и ние ще ви се отплатим за доброто, което ни правите. 28 Ще отменим много от вашите задължения и ще ви дадем дарове.

29 Отсега нататък освобождавам всички юдеи от данъци, а също и от данъците за солта и за венците. 30 От днес завинаги се отказвам да вземам една трета част от добивите на полето и половината от плода на дърветата, което ми се полага, от юдейската земя и трите области от Самария и Галилея, присъединени към нея. 31 А Йерусалим нека бъде свещен! Той и околностите му да се освободят от десятък и от други данъци. 32 Отказвам се от властта над крепостта в Йерусалим и предоставям правото на първосвещеника да разположи в нея хора, които сам избере, за да я пазят. 33 И пускам на свобода без откуп всички юдеи, докарани като пленници навред в царството ми от юдейската земя. Нека бъдат отменени всички данъци върху тях и върху добитъка им. 34 По време на всички празници, съботи, новолуния и определените дни – три дена преди празника и три дена след празника, – през всичките тези дни всички юдеи в моето царство да бъдат освободени от всякакви данъци и задължения. 35 Никой няма право да безпокои и притеснява някого от тях по какъвто и да било повод.

36 В царската войска да се приемат до тридесет хиляди юдеи и на тях ще им се плаща заплата, каквато се полага на всички войници на царя. 37 Някои от тях ще бъдат разположени в големите царски крепости. От тях също ще бъдат назначавани на длъжности в царството, които изискват доверие. От техните редици ще бъдат предводителите и военачалниците им и те ще живеят съгласно своите закони, така, както царят е разпоредил за страната на юдеите.

38 Трите области на Самария, присъединени към Юдея, нека да си останат присъединени към нея, за да бъдат смятани за едно цяло и да не се подчиняват на друга власт освен на властта на първосвещеника. 39 Птолемаида с нейните околности дарявам на светилището в Йерусалим за покриване на разходите при служението в храма. 40 Освен това и аз дарявам ежегодно петнадесет хиляди сикли сребро от приходите, определени за това от царските имоти. 41 И всичко останало, което управителите на съкровищницата не са предали през миналите години, отсега ще предоставят за дейности на храма. 42 Освен това петте хиляди сикли сребро, които досега се събираха като данък от годишните приходи на храма, и те се отстъпват като принадлежащи на свещениците, които извършват богослужение. 43 И всеки, който побегне в храма на Йерусалим или където и да е в неговите предели заради повинност към царя и всякакви други задължения, нека бъде свободен заедно с цялото си имущество, което има в моето царство. 44 Разноските за построяване и възстановяване на светилището ще бъдат предоставяни от царските приходи. 45 Също и разноските за построяване стените на Йерусалим и тяхното укрепване наоколо ще бъдат предоставяни от царските приходи. Това се отнася и за построяването на крепостни стени в Юдея.“

Съюзът между Йонатан и Александър

46 Когато Йонатан и народът изслушаха тези думи, те не им повярваха, нито ги приеха, защото се спомниха големите злини, които Деметрий беше причинил на Израил, и как жестоко ги беше измъчвал. 47 Те предпочетоха съюза с Александър, понеже той пръв им направи предложение за мир, и през всичкото време воюваха на негова страна.

48 А цар Александър събра голяма войска и разположи лагера си срещу Деметрий. 49 Двамата царе влязоха в сражение, войската на Александър беше обърната в бягство, Деметрий се впусна да го преследва и спечели надмощие над него. 50 Но битката продължи ожесточено до залез слънце и Деметрий намери смъртта си в този ден.

51 Тогава Александър изпрати при Птолемей, царя на Египет, пратеници, които да му съобщят следното: 52 „Аз се завърнах в своето царство, седнах на престола на своите предци и поех върховната власт. Аз победих Деметрий и взех управлението на страната ни в свои ръце. 53 Влязох в битка с него, в която той и войската му бяха разбити от нас и ние седнахме на престола на неговото царство. 54 Затова да установим сега приятелство между нас. Дай ми дъщеря си за жена, за да се сродим, и аз ще даря тебе и нея с дарове, достойни за тебе.“

55 А Птолемей му изпрати следния отговор: „Щастлив е денят, в който ти се върна в земята на своите предци и седна на престола на царството им. 56 Сега ще изпълня за тебе това, което ми писа; само ела при мене в Птолемаида да се видим един с друг и ще се сродя с тебе, както пожела.“

57 И Птолемей тръгна от Египет заедно с Клеопатра, своята дъщеря, и пристигнаха в Птолемаида в сто шестдесет и втората година. 58 Цар Александър го посрещна и той му даде за жена своята дъщеря Клеопатра. И направи сватбата ѝ в Птолемаида с голям блясък, както подобава на царе.

59 Цар Александър написа писмо и до Йонатан, за да дойде и да се срещнат. 60 Йонатан се отправи към Птолемаида с разкошна свита, представи се на двамата царе, дари със сребро, злато и много дарове тях и приближените им и спечели тяхното благоволение. 61 Тогава нечестиви мъже от Израил, престъпили Закона, се събраха против него, за да го оклеветят. Но царят не ги удостои с внимание. 62 Той нареди да свалят от Йонатан дрехите и да го облекат в пурпур. Така и направиха. 63 След това царят го постави до себе си и каза на своите управители: „Излезте с него сред града и разгласете, че никой не може да го обвинява в нищо и никой не може да го безпокои по какъвто и да било повод.“ 64 Когато неговите клеветници видяха как навред му беше оказана почет и как беше облечен в пурпурна дреха, всички се разбягаха. 65 Така го прослави царят и нареди да го впишат в списъка на своите първи приятели, като го назначи за военачалник и областен управител. 66 След това Йонатан се върна в Йерусалим в мир и изпълнен с радост.

Победата на Йонатан срещу войските на Деметрий ІІ

67 Но в сто шестдесет и петата година Деметрий, синът на Деметрий, дойде от Крит в земята на предците си. 68 Като чу това, цар Александър се натъжи много и се върна в Антиохия. 69 А Деметрий назначи Аполоний за управител на Келе-Сирия. Той събра голяма войска, разположи се на лагер в Ямния и изпрати при първосвещеника Йонатан пратеници със следното известие: 70 „Ти си единственият, дръзнал да се бунтува против нас, и заради тебе аз се изложих на присмех и обиди. Защо се опълчи срещу нас в планините? 71 Ако имаш упование в своята войска, слез при нас в равнината и там ще си премерим силите, защото с мене са войските на градовете. 72 Попитай, за да узнаеш кой съм аз и кои са другите, застанали на моя страна. И ще ти кажат, че не е възможно да устоите против нас, защото два пъти твоите предци бяха обръщани в бяг на собствена земя. 73 И сега ти няма да можеш да устоиш на конницата и на такава войска в равнината, където няма нито скали, нито камъни или друго място за убежище.“

74 Когато Йонатан изслуша думите на Аполоний, той се замисли, избра десет хиляди мъже и тръгна от Йерусалим. Към него се присъедини брат му Симон, за да го подкрепя. 75 Той се разположи на лагер при Йопия, но жителите му затвориха портите на града пред него, защото в Йопия се намираше стража на Аполоний. И решиха да влязат в сражение с нея. 76 Тогава уплашените жители го пуснаха в града и Йонатан завладя Йопия.

77 Аполоний, който се беше разположил на лагер с три хиляди конници и голяма войска, узна за това и потегли към Азот, сякаш искаше да премине през него. В същото време обаче пристигна в равнината, тъй като имаше голяма конница и се надяваше на нея. 78 Но Йонатан го следваше до Азот, където войските влязоха в сражение. 79 Междувременно Аполоний тайно беше поставил зад тях хиляда конници в засада. 80 Йонатан забеляза засадата в своя тил, но вече бяха обкръжили войската му и обсипваха хората със стрели от сутринта до вечерта. 81 Но войската устоя така, както я беше подредил Йонатан, докато конете им се измориха.

82 Тогава Симон поведе своята войска и нападна пехотата им. И понеже конницата вече беше отблъсната, те бяха разбити от него и се впуснаха в бягство. 83 А конницата се разпръсна в полето и побягна към Азот, където влязоха в храма на своето божество Дагон, за да търсят спасение. 84 Но Йонатан изгори Азот и околните му градове, като ги плячкоса. Изгори също и храма на Дагон заедно с избягалите в него. 85 Около осем хиляди мъже загинаха от меч и от огън. 86 След това Йонатан си тръгна оттам и разположи лагера си при Аскалон. Но жителите на града излязоха да го посрещнат с големи почести. 87 Тогава Йонатан и хората му се върнаха в Йерусалим с богата плячка.

88 Когато цар Александър чу за тези събития, оказа на Йонатан и други големи почести. 89 Той му изпрати златна тока, каквато според обичая се дава на царските роднини, и му предаде в наследствено владение град Акарон и цялата му околност.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes