Първо Коринтяни 1 Библия, синодално издание (BOB)

1 Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен –

² на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас –

³ благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

⁴ Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;

⁵ защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,

⁶ според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,

⁷ тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,

⁸ Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.

⁹ Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.

¹⁰ Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.

¹¹ Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.

¹² А това казвам, защото един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък – Христов“.

¹³ Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?

¹⁴ Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,

¹⁵ та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.

¹⁶ Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.

¹⁷ Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.

¹⁸ Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

¹⁹ Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.

²⁰ Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?

²¹ Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.

²² Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,

²³ а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,

²⁴ пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост;

²⁵ защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.

²⁶ Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;

²⁷ ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;

²⁸ Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, –

²⁹ та никоя плът да се не похвали пред Бога.

³⁰ От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,

³¹ та, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали“.