Add parallel Print Page Options

16 (A)Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви.

(B)Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне,

(C)и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.

И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:

Асафа – за главен, втори след него Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа – да свири на кимвали,

а Ванея и Озиила, свещениците, – да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий.

В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му:

(D)славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите;

пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;

10 хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;

11 потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,

12 спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,

13 вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!

14 Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.

15 (E)Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове,

16 (F)онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака,

17 и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет,

18 думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.

19 (G)Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея,

20 и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;

21 но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:

22 (H)не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци.

23 (I)Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му.

24 (J)Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му,

25 (K)защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове.

26 Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.

27 (L)Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място.

28 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,

29 въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.

30 Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.

31 Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!

32 Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.

33 Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.

34 (M)Славете Господа, защото милостта Му е вовеки,

35 (N)и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава!

36 (O)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия!

37 Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,

38 и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса – за вратари;

39 а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон,

40 (P)за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля;

41 и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.

42 При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.

43 (Q)И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.

16 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: ->

Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

10 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

11 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

12 Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

13 Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

14 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

15 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

16 <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

17 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

18 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

19 Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

20 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

21 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

22 <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

23 Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

24 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

26 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

27 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

28 Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

29 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

30 Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

31 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

32 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

34 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

35 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

36 Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

37 Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

38 <остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

39 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

40 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

41 и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

42 и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

43 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.