Add parallel Print Page Options

(A)Синове на Рувима, първородния Израилев, – той беше първороден; но след като оскверни постелята на баща си, първенството му биде дадено на синовете на Иосифа, сина Израилев, с условие обаче, да се не пишат първородни;

(B)понеже Иуда беше най-силен между братята си, то и вождът от него излизаше, ала първенството беше пренесено на Иосифа, –

(C)синове на Рувима, първородния Израилев, бяха: Ханох, Фалу, Хецрон и Харми.

Синове Иоилеви: Шемая, негов син; негов син Гог; негов син Шимей,

негов син Миха, негов син Реаия, негов син Ваал,

(D)негов син Беера, когото асирийският цар Теглатфеласар отведе в плен. Той беше княз на рувимци.

И братята му, според родовете им, според родословния им списък, бяха: Иеиел – главен, после Захария

и Бела, син на Азаза, син на Шема, син Иоилев; той обитаваше в Ароер, до Нево и до Ваал-Меон;

а към изток той обитаваше до входа в пустинята, която иде от река Ефрат, защото стадата им бяха многобройни в земята Галаадска.

10 (E)В дните на Саула те водеха война с агаряните, които паднаха от ръцете им, а те се настаниха в шатрите им по цялата източна страна Галаадска.

11 (F)Синовете Гадови живееха насреща им в земята Васанска, до Салха:

12 във Васан главен беше Иоил, втори – Шафан, после Иаанай и Шафат.

13 Братята им с челядите си бяха седем: Михаил, Мешулам, Шева, Иорай, Иаакан, Зия и Евер.

14 Ето синовете на Авихаила, син на Хурия, син на Иароаха, син на Галаада, син на Михаила, син на Иешишая, син на Иахдо, син Бузов.

15 Ахи, син на Авдиила, син Гуниев, беше глава на своя род.

16 (G)Те живееха в Галаад, във Васан и в подчинените нему градове и във всички околности на Сарон, до пределите им.

17 (H)Те всички бяха преброени в дните на иудейския цар Иоатама и в дните на израилския цар Иеровоама.

18 Между потомците на Рувима и Гада и полуплемето Манасиево имаше войнствени люде, мъже, носещи щит и меч, стрелящи с лък и навикнали на битка, – четирийсет и четири хиляди седемстотин и шейсет души, които излизаха на война.

19 (I)Те воюваха с агаряните, с Иетура, Нафиша и Надава.

20 (J)И помощ им бе дадена против тях, и агаряните бидоха предадени в ръцете им с всичко, що имаха, защото във време на битката те призоваха Бога, и Той ги послуша, защото Нему се уповаваха.

21 И взеха стадата им: петдесет хиляди камили, дребен добитък двеста и петдесет хиляди, осли две хиляди и сто хиляди човеци,

22 (K)защото убити паднаха много, тъй като битката беше от Бога. И живяха на тяхното място до преселението.

23 (L)Потомците от полуколяното Манасиево живееха в тая земя – от Васан до Ваал-Ермон и Сенир и до планина Ермон; и те бяха много.

24 Ето техните отценачалници: Ефер, Иши, Елиил, Азриил, Иеремия, Ходавия и Иахдиил, мъже силни, мъже именити, глави на родовете си.

25 (M)Но когато съгрешиха против Бога на отците си и наченаха да ходят блудно след боговете на народите в оная земя, които Бог бе изгонил отпред лицето им,

26 (N)тогава Бог Израилев възбуди духа на асирийския цар Фула и духа на асирийския цар Теглатфеласара, и той изсели рувимци и гадовци и полуколяното Манасиево и ги отведе в Халах, Хавор и Ара и на река Гозан, – дето са и доднес.

И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството;

защото Юда превъзмогна над братята си, и от него <се определи да произлезе> вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)-

синовете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий.

Синове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей;

негов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал;

негов син, Веера, когото асирийският цар Теглат-Фелнасар {В 4 Цар. 14:29 и 16:7, Тегзатал-феласар.} заведе в плен; той бе първенец на рувимците.

А началниците на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария

и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;

и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя.

10 А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.

11 И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха,

12 <от които> Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан.

13 И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина.

14 Тия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, син на Ядо, син на Вуза.

15 Ахий, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом.

16 Те се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им.

17 Всички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.

18 От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.

19 И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.

20 И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.

21 И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;

22 защото мнозина паднаха убити, понеже <изходът на> боя беше от Бога. И <заселиха се> на мястото им, <и там> живяха до пленението.

23 А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.

24 И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Ядиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.

25 Но понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,

26 затова, Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан<, гдето са и> до днес.