Псалтир 88
Библия, синодално издание
88 (A)Учение на Етама Езрахита.
2 (B)Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина.
3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза:
4 (C)„Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида:
5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“
6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите.
7 (D)Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа?
8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават.
9 (E)Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе.
10 (F)Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си
12 (G)Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал.
13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват.
14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти!
15 (H)Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице.
16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи,
17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават,
18 (I)защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог.
19 (J)От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар.
20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа.
21 (K)Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах.
22 (L)Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи.
23 (M)Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни.
24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят.
25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог.
26 (N)И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му.
27 (O)Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение.
28 (P)И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе,
29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен.
30 (Q)И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето.
31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди;
32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели;
33 (R)ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда;
34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя.
35 (S)Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми.
36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а?
37 (T)Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене,
38 (U)навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“
39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник;
40 (V)пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му;
41 (W)разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости.
42 (X)Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи.
43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове;
44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи;
45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му;
46 съкрати дните на младините му и го покри със срам.
47 (Y)Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън?
48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески.
49 (Z)Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята?
50 (AA)Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина.
51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи;
52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник.
53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.
Псалми 88
1940 Bulgarian Bible
88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com