56 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

² Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

³ Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.

⁴ Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?

⁵ Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

⁶ Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

⁷ Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

⁸ Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те <записани> в Твоята книга?

⁹ Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

¹⁰ Чрез Бога ще хваля думите <Му;> Чрез Господа ще хваля думите <Му>.

¹¹ На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

¹² Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.

¹³ Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли <да избавиш и> нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

120 (По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.

² Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език

³ Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -

⁴ Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.

⁵ Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!

⁶ Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.

⁷ Аз <съм> за мир; но когато говоря, Те са за бой.

140 (По слав. 139). За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, Опази ме от насилник човек,

² Които измислюват зло в сърцето си, И всеки ден възбуждат боеве.

³ Изострюват езика си като на змия; Аспидова отрова има под устните им. (Села).

⁴ Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, Защити ме от насилник човек, Които възнамериха да ме направят да падна.

⁵ Горделивите скриха клопка за мене. И с въжета разпростряха мрежи край пътя; Поставиха примки за мене. (Села).

⁶ Рекох Господу: Ти си мой Бог; Послушай, Господи, гласа на молбите ми.

⁷ Господи Боже, силний ми спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.

⁸ Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; Не оставяй да успее злият му помисъл, Да не би да се надигат. (Села).

⁹ Нечестието на собствените им устни нека покрие главата На ония, които ме окръжават.

¹⁰ Разпалени въглища нека паднат върху тях; Нека бъдат хвърлени в огъня. В дълбоки води, за да не станат вече.

¹¹ Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; Злото ще преследва насилника човек догдето <го> погуби.

¹² Зная, че Господ ще защити делото на угнетения И правото на немотните.

¹³ Наистина праведните ще славят името Ти; Правдивите ще обитават пред лицето Ти.

141 (По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

² Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми <нека бъде> като вечерна жертва.

³ Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

⁴ Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

⁵ Нека ме удари праведният; <това ще ми бъде> благост; И нека ме изобличава; <това ще бъде> миро на главата <ми>; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

⁶ Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

⁷ Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,

⁸ Понеже очите ми <са обърнати> към Тебе, Господи Иеова <Понеже> на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

⁹ Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

¹⁰ Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина <неповреден>.

142 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

² Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

³ Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

⁴ Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

⁵ Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

⁶ Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

⁷ Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.