17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

² Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

³ Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

⁴ Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

⁵ Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

⁶ Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

⁷ Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

⁸ Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

⁹ От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

¹⁰ Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

¹¹ Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;

¹² Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

¹³ Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

¹⁴ От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

¹⁵ А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.