Add parallel Print Page Options

17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;

12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.