Add parallel Print Page Options

Песен на заточениците във Вавилон

137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
(B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
(C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
(D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
(E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
(F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!

137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

На върбите всред него Окачихме арфите си.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!