Add parallel Print Page Options

Бог избавя Своите възлюбени

108 Песен. Псалом на Давид.

(A)[a] Боже, непоколебимо е сърцето ми!
Ще пея и ще Те възпявам с душата си.
Събудете се вие, арфа и гусла!
Зората искам да събудя.
Господи, ще Те прославя между народите
и ще Те възпявам между хората,
защото Твоята милост надвишава небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
Боже, възвеличен си над небесата!
Твоята слава да се разпростре над цялата земя.
(B)Да се избавят Твоите възлюбени,
спаси ме с десницата Си и ме изслушай.
Бог каза в Своето светилище: „Ще възтържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот;
Мой е Галаад и Мой – Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.
10 Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам.“
11 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?
12 Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?
13 Дай ни помощ против притеснителя сега,
защото човешката защита е безполезна.
14 С Бога ние ще сме силни
и Той ще стъпче нашите врагове.

Footnotes

  1. 108:2 В Цариградската Библия 108:2 е част от 102:1.

108 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.

Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.

Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.

Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.

Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.

10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.

13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.