Притчи 17
Bulgarian Bible
17 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен*.
9 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Започването на разпрата е като , кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им .
27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
Притчи Соломонови 17
Библия, синодално издание
17 (A)По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2 (B)Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3 (C)Пота е за сребро, горнило – за злато, а сърцата Господ изпитва.
4 Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
5 (D)Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6 (E)Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7 На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа – лъжливи уста.
8 Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9 (F)Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10 На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
11 Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12 По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
13 (G)Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14 Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15 (H)Който оправдава нечестив и който обвинява праведен – и двамата са гнусота пред Господа.
16 За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост – той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17 (I)Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18 (J)Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19 Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20 (K)Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21 (L)Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22 (M)Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23 (N)Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24 (O)Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25 (P)Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27 (Q)Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28 И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен.
Proverbs 17
Wycliffe Bible
17 Better is a dry morsel with joy, than an house full of sacrifices with chiding, (or with arguments).
2 A wise servant shall be lord of fond sons; and he shall part heritage among brethren. (A wise servant shall be lord over his master’s foolish sons and daughters; and in time he shall have part of the inheritance, along with the brothers and the sisters.)
3 As silver is proved by fire, and gold is proved by a chimney, so the Lord proveth hearts.
4 An evil man obeyeth to a wicked tongue; and a false man obeyeth to false lips. (An evil person obeyeth a wicked tongue; and a liar obeyeth lies.)
5 He that despiseth a poor man, reproveth his maker; and he that is glad in the falling of another man, shall not be unpunished. (He who despiseth the poor, rebuketh his Maker; and he who is glad in the falling of another person, shall not go unpunished.)
6 The crown of eld men is the sons of sons; and the glory of sons is the fathers of them.
7 Words well-set together beseem not a fool; and a lying lip becometh not a prince. (Words put together well become not a fool; and lies become not a leader.)
8 A precious stone most acceptable is the abiding of him that seeketh; whither ever he turneth himself, he understandeth prudently. (A gift, or a bribe, is like a most acceptable precious stone in the eyes of him who receiveth it; wherever it goeth, it bringeth prosperity to he who giveth it.)
9 He that covereth trespass, seeketh friendships; he that rehearseth by an high word (but he who remembereth a wrong), separateth them that (should) be knit together in peace.
10 A blaming profiteth more at a prudent man, than an hundred wounds at a fool. (A rebuke more profiteth a prudent man, than an hundred wounds to a fool.)
11 Ever an evil man seeketh strives; forsooth a cruel angel shall be sent against him. (An evil person forevermore seeketh out strife, or arguments; but a cruel messenger shall be sent against him.)
12 It speedeth more to meet a female bear, when her whelps be ravished, than a fool trusting to himself in his folly. (It is better to meet a female bear after she hath been robbed of her whelps, than a fool trusting himself in his own foolishness.)
13 Evil shall not go away from the house of him, that yieldeth evils for goods (who giveth evil for good).
14 He that letteth (out) water, is the head of strives, (or of arguments); and before that he suffereth wrong, he forsaketh doom (he deserteth judgement).
15 Both he that justifieth a wicked man, and he that condemneth a just man, ever either is abominable to God. (Both he who justifieth a wicked person, and he who condemneth a righteous person, be abominable to God.)
16 What profiteth it to a fool to have riches, since he may not buy wisdom? (since he cannot buy wisdom?) He that maketh his house high, seeketh falling; and he that escheweth to learn, shall fall into evils.
17 He that is a friend, loveth in all time; and a brother is proved in anguishes.
18 A fond man shall make joy with hands (A foolish person shall clap his hands, or shall rejoice), when he hath promised for his friend.
19 He that bethinketh discords, loveth chidings; and he that enhanceth his mouth, seeketh falling. (He who thinketh up discord, loveth arguments; and he who exalteth his own mouth, seeketh his own downfall.)
20 He that is of wayward heart, shall not find good; and he that (mis-)turneth the tongue, shall fall into evil.
21 A fool is born in his shame; but neither the father shall be glad in a fool. (A fool is born to his parents’ shame; and the father shall never be glad, or have joy, over his foolish son.)
22 A joyful soul maketh liking age (A joyful soul maketh a good life); a sorrowful spirit maketh dry bones.
23 A wicked man taketh gifts from the bosom, to mis-turn the paths of doom. (A wicked person accepeth secret gifts, or bribes, to pervert the course of justice.)
24 Wisdom shineth in the face of a prudent man; the eyes of fools be in the ends of earth. (Wisdom shineth in the face of the prudent; the eyes of fools be upon the ends of the earth.)
25 A fond son is the ire of the father, and the sorrow of the mother that bare him.
26 It is not good to bring in harm to a just man; neither to smite the prince that deemeth rightfully. (It is not good to harm the righteous; nor to strike the leader who ruleth rightfully.)
27 He that measureth his words, is wise and prudent; and a learned man is of precious spirit. (He who measureth his words, is wise and prudent; and a learned person hath a precious spirit.)
28 Also a fool, if he is still, shall be guessed a wise man (Even a fool, if he is silent, shall be thought to be wise); and, if he presseth together his lips, he is guessed an understanding man.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
2001 by Terence P. Noble