Add parallel Print Page Options

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.