Откровение 10
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Ангелът и малкият свитък
10 После видях да слиза от небето един друг силен ангел, който беше обвит в облак. Той имаше дъга около главата си, лице като слънце и крака като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгърнат свитък. С десния си крак стъпи върху морето, а с левия – върху земята 3 и извика силно като рев на лъв. След като извика, гласовете на седемте гръмотевици проговориха 4 и веднага щом седемте гръмотевици бяха говорили, аз се приготвих да пиша, но чух глас от небето: „Не записвай това, което казаха седемте гръмотевици! Запази го в тайна!“
5 Тогава ангелът, когото видях да стои върху морето и земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 и се закле в Онзи, който живее за вечни векове, който сътвори небето и всичко в него, земята и всичко в нея, морето и всичко в него. Ангелът каза: „Повече отлагане няма да има. 7 Но когато дойде време да се чуе седмият ангел, когато той се готви да надуе тръбата си, ще се изпълни тайният план на Бога, както Бог го възвести на своите слуги – пророците.“
8 Тогава отново чух същия глас, който идваше от небето. Той ми каза: „Иди и вземи разтворения свитък в ръката на ангела, който стои върху морето и земята.“
9 И така, аз отидох при ангела и го помолих да ми даде малкия свитък. Той ми каза: „Вземи го и го изяж – на стомаха ще ти загорчи, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ 10 Взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но когато го изядох, на стомаха ми загорча. 11 Тогава той ми каза: „Отново трябва да пророкуваш за много народи, раси, езици и царе.“
Откровение 10
1940 Bulgarian Bible
10 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.
2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,
3 извика с висок глас, като <когато> рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.
4 И след като седемте гръмове издадоха <своите гласове>, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.
5 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,
6 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,
7 но <че> в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
9 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com